„Човек, който не знае и не прави нищо добро за Отечеството си, той е подобен на едно безсловесно животно, което живее на света, само и само да се прехрани!“ Отбелязваме годишнината от рождението на един от най- влиятелните и значими за историята ни българи. Георги Сава Раковски е роден на 14 април 1821 година (нов стил) в град Котел като Съби Стойков Попович. Той е първият български журналист и публицист, който се вълнува от социалните и политически въпроси в национален и световен план, убеден, че едно всеобщо въстание е неизбежно.
Без Раковски е немислима цялата творческа дейност на автори като Каравелов и Ботев, на революционери като Левски, защото именно той е един от първите, който създава модерна политическа теория. Учи в Котел, после в Карлово при Райно Попович и завършва гръцката гимназия в Цариград. През лятото на 1841 г. Раковски се установява в Браила и участва във Втория браилски бунт. През февруари 1842 г. е арестуван и осъден на смърт. Спасен е от гръцкия консул и емигрира във Франция.
През 1844 г. Раковски се връща в Котел, но бива наклеветен и хвърлен в цариградския затвор заедно с баща си. След 3 години е освободен и работи като търговец и адвокат. През 1854 г. Раковски води малка чета в Балкана, но след неуспеха на Кримската война емигрира във Влашко, после в Нови Сад – Австрия (1856). Тук издава поемата „Предвестник Горского пътника” и своя пръв вестник „Българска дневница”. Заради антитурската му насоченост австрийските власти спират вестника и изгонват Раковски. След Австрия Раковски отива във Влашко, оттам в Одеса, където издава историческия сборник „Показалец” и изготвя своя Първи план за освобождението на България от 1858 г. Планът предвижда общо въстание, което да се ръководи от „Тайна канцелария”.
Това е нов етап в организирането на освободителното движение. В края на 1861 г. Раковски изработва своя Втори план за освобождението, който представлява конкретизация на първия – общо въстание с ръководен център „Привременно правителство”. Един полк (легия) от 1 000 души трябва да тръгне от Сърбия по Стара планина и до Търново да нарасне на 150 хиляди, а до Черно море – над половин милион въстаници. В Търново да работи Временно правителство (Началство), за което е изработен и устав. За изпълнението на този план Раковски създава през 1862 г. Първата българска легия в Белград – около 600 души, сред които Иван Касабов, Ильо Войвода, Стефан Караджа, Васил Левски и др.
При въоръжения сблъсък с турския гарнизон край Белград легията проявява бойни качества, но до война с Турция не се стига и тя е разтурена. След разпускането на легията Раковски заминава за Атина с дипломатическа мисия, но разбира, че чуждите правителства гледат своите интереси и се прехвърля в Букурещ, където издава в. „Будащност” (1864), и редактира сп. „Българска старина” (1865). В Букурещ Раковски става безспорен ръководител на българската емиграция. Поддържа преки контакти с румънското правителство и с дейци от цяла Румъния и Молдова. Раковски стига до идеята, че българският народ трябва да разчита на собствените си сили. Затова в края на 1866 г. изработва своя Трети план за освобождение на България, наречен „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето”.
В този закон се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство – „Върховно началство”, начело на българска армия, състояща се от чети, които по даден сигнал ще преминат в България. През пролетта на 1867 г. Върховното началство подготвя и изпраща в България четите на Филип Тотю и на Панайот Хитов. Георги Раковски се разболява тежко и умира на 09.10.1867 г. Неговите заслуги за българското освобождение са изключителни. Със своята пламенна публицистика и художествена дейност, с теоретичните си и практически трудове и планове, с авторитета си на енциклопедична личност той възпитава цяло поколение, което продължава неговото дело.
Ето и няколко интересни факта за живота на Георги Раковски. 1. Учредяване на „Македонското дружество“ Георги Раковски е самоук, но успява да научи различни езици, някои от които са гръцки, английски и френски. През 1837 година заминава за Цариград и там става един от учредителите на „Македонското дружество“, което цели освобождението на българите от турска власт. Под влиянието на Иларион Макариополски и Неофит Бозвели, Раковски се включва в борбата за църковна независимост. 2. Осъден на смърт През 1841 година Георги Раковски заминава за Браила, където се готви за бунт. Успява да си издейства гръцки паспорт и се подвизава под името Георги Македон.
За участието му в Браилския бунт през февруари 1842 година, Раковски е осъден на смърт. Той успява да избяга с помощта на гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос. Раковски бяга в Марсилия и там прекарва година и половина. 3. Борбата на местните еснафи против чорбаджиите Когато се завръща в Котел, заедно с баща си, Раковски взима участие в борбата на местните еснафи срещу чорбаджии. Когато се завръща в Котел, заедно с баща си, Раковски взима участие в борбата на местните еснафи срещу чорбаджиите. Обвинени са пред турските власти за бунтовници и са осъдени на седем години затвор. Откарани са в Цариград за излежаване на присъдата и там остават от 1845 до 1848 година. 4.
Тайното общество и трибагреника – бяло, зелено, червено След започването на Кримската война Георги Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайно общество, което събира пари за освобождението и трупа сведения за османските войски, които предава на руското военно командване. Тайното общество приема за знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и червено. Дейността им обаче е разкрита и Раковски отново е арестуван. 5. „Горски пътник“ През 1854 година Георги Раковски организира чета от дванадесет души и заедно с тях обикаля Източна Стара планина. Тогава опитва да се свърже с руските войници, които по това време се намират на юг от река Дунав. На есен руската армия се оттегля и Раковски разпуска четата.
Известно време се крие в Котел, където пише за преживяванията си в цариградския затвор. По това време написва и поемата си „Горски пътник“. 6. „Българите обичат да четат, но не обичат да си плащат абонамента“ През 1860 година Раковски се премества в Белград. Там през 1861 година започва да издава вестник „Дунавски лебед“, в който се разискват теми от просветно, политическо и стопанско естество, а също и такива за единството на българския народ и църковно-националната борба.
В края на 1861 година „Дунавски лебед“ спира да излиза и в последния брой Раковски съобщава „Българите обичат да четат, но не обичат да си плащат абонамента“. Други вестници на Раковски са „Бранител“, „Българска старина“ и „Будощност“. 7. „План за освобождението на България“ През 1861 година Раковски пише „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. Тези негови съчинения дават началото на нов етап в развитието на Георги Раковски. Той иска да организира армия на територията на Сръбското Княжество, с помощта на която да вдигне на въстание българското население. Така през 1862 година Раковски става председател на Привременното българско правителство. 8. Организиране на чети в България В края на 1866 година Раковски прави „Върховно народно българско гражданско начало“ в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Неговите цели са да организира и изпраща чети в България и така да се сложи край на безразборното прехвърляне на такива чети по българските земи. 9. Дейност в Руската империя През 1866 година Георги Раковски посещава Руската империя. Известно време прекарва в Кишинев, Киприяновския манастир и Одеса и преминава през българските колонии в Южна Бесарабия. Неговата цел е да събере пари за организиране на въоръжени чети, също така и да подготви участието в тях на бесарабски българи. Той не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руската полиция върху българската общност в Одеса. 10.
„Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“ На 1 януари 1867 година организацията на Раковски издава „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, в който са записвани организационния принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му. През пролетта на 1867 година са прехвърлени четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Георги Раковски почива от туберкулоза. За него проф. Михаил Арнаудов пише: „В биографията му има всички елементи на една лична съдба, изплетена от смели приключения и неочаквани перипетии, от големи надежди и мъчителни разочарования, и завършена с тъжен залез“. За нас остава само дълбокият поклон пред този, на който дължим Свободата си!