Посещенията на туристическите и културни обекти в Ловеч са намалели с над 15 процента през 2025 г. – тревожен сигнал за град с богато историческо наследство, който обаче все по-осезаемо губи мястото си на туристическата карта на България. Данните, предоставени от самата общинска администрация, очертават ясен резултат от управлението на кмета Страцимир Петков – липса на визия, активна политика и работеща стратегия за култура и туризъм.
Спадът не е символичен, а системен. Деветашката пещера, една от емблемите на региона, губи близо 10 хиляди посетители. Къкринското ханче – място с национално значение, е отчетливо по-малко посещавано. Ловешката средновековна крепост, музеите и галерията също отчитат ниски и дори унизителни за мащаба им цифри. Художествената галерия е привлякла едва малко над 1500 души за цяла година – статистика, която говори сама за себе си.
На този фон единственото изключение е зоопаркът, който увеличава посещаемостта си. Факт, който още по-ясно показва проблема – туристите не идват заради активна общинска политика, културни събития или целенасочена реклама, а по инерция, там където обектът „се продава сам“.
Вместо ясна стратегия и отчет за пропуснатите възможности, кметът Страцимир Петков предлага познатия управленски рефрен – „предстои подмяна на монитори“ и „в момента тече ремонт“. Оправдания, които звучат все по-износено на фона на реалните числа и продължаващия отлив на посетители.
Проблемът не е в Ловеч – градът има история, архитектура и културен потенциал. Проблемът е в управлението, което не успява да превърне тези дадености в работещ туристически продукт. Липсват мащабни събития, модерно представяне, партньорства и агресивна реклама. Вместо това културните обекти пустеят, а общината брои загубите.
Данните за 2025 г. не са просто статистика – те са присъда за местната политика. Ако тенденцията продължи, Ловеч рискува да се превърне от туристическа дестинация в град с пропуснато минало и неясно бъдеще.