От Фейсбук профила на депутата от ГЕРБ/СДС Георги Кръстев
Не го наричам служебен кабинет. Наричам го оперативно звено. И след малко ще разберете защо.
Вчера имах забавен разговор с мой близък приятел. Човек извън политиката, който ме попита: „Брат, защо този кабинет е пълен с инфлуенсри и ютубъри?“. Първо се засмях, но после ми стана горчиво. Той беше виждал половината от тези хора само в подкасти и политически аналози на „Сигнално жълто“. Трябваше да му обяснявам, че някои от тези инфлуенсъри всъщност са били министри.
Но това не е случайно. В пропагандата има едно понятие което се нарича „Прозорецът на Овертон“. Накратко, това е технологията, чрез която идеи, които днес ни се струват абсурдни, гнусни и недопустими, утре се превръщат в норма чрез постоянно говорене и облъчване.
В тази структура на Прозореца, ролята на публичните говорители е ключова. Те не са там, за да вършат работа. Те са там, за да формират общественото мнение, да размиват границите между добро и зло, между нормално и извратено. ППДБ разполагат предимно с такива лица – говорещи глави, чиято единствена цел е да направят приемливо неприемливото. А истинската работа остава някъде там, в сенките, докато пред камерите се лее политкоректен мед.
Затова ги наричам НПО. Те не функционират като политическа партия, отговорна пред хората, а като мрежова структура. Те стигнаха дотам, че директно инсталираха хората от неправителствените организации в Министерския съвет, пренаписвайки дефиницията за наглост в съвременната политическа история. Това не е просто пропаганда – това е планирана, методична атака срещу имунната система на самата държава.
И точно тук стигаме до дъното.
Когато видим хора в този кабинет, които с лекота защитават „здравословните отношения“ между възрастни и деца, ние не гледаме просто мнение. Ние гледаме Прозореца на Овертон в действие. Опитът да се нормализира тъмнината. Когато кабинетът се превръща в адвокат на секта*тски структури и педоф*лски нюанси, маскирани като либерални ценности, това вече не е политика. Това е декомпозиция на всичко, което ни е пазило като общество през вековете
Андрей Гюров днес застана начело не на управление, а на един морален разпад, облечен във власт. Той е капитанът на кораб, по чиито дири остават следи, които никой нормален българин не би искал да следва. Защото зад красивите думи за честност и промяна, прозират сенките на Петрохан и тишината на онези, които оправдават най-грозните човешки падения.
Гюров няма да управлява държава. Той ще менажира едно НПО, което се храни от разрушаването на нашите фундаментални ценности. Въпросът не е дали ще се провалят. Въпросът е колко от нашето нормално бъдеще ще са успели да редактират, преди да си тръгнат.