Преди 8 месеца проф. Миглена Темелкова предупреди, че заради модела на финансиране, университетите могат да капитулират финансово заради непосилните разходи за парно, ток и вода. Само преди дни председателят на Съвета на ректорите се оказа сред гостите на официалното представяне на Бюджет 2027. А на хоризонта изниква и още един тревожен въпрос – може ли финансовата криза да се превърне в повод за сливане на университети?
На 6 ноември, докато правителството представяше финансовите си планове за 2027 г. пред академичната общност, Темелкова беше сред присъстващите на събитието. Но дали университетите получиха отговор на най-важния въпрос – кой ще плати сметките им? През март председателят на Съвета на ректорите отправи предупреждение за състоянието на държавните университети.
Тогава тя обясни, че в резултат на модела на финансиране на министър Красимир Вълчев, висшите училища са притиснати от растящите цени на отоплението, електроенергията и водата, а недостатъчното бюджетно финансиране застрашава нормалното им функциониране. Осем месеца по-късно русото Барби на висшето образование присъства на представянето на новия бюджет, а въпросът дали финансовата рамка действително решава проблемите, за които самата тя предупреждаваше, остава открит.
Зад тревогите за неплатените сметки се очертава и друга, потенциално още по-сериозна тема – бъдещето на самостоятелните висши училища. Възможно ли е финансовите затруднения да се превърнат в аргумент за ново прекрояване на картата на висшето образование? Ако университетите бъдат оставени да натрупват задължения, дали следващата стъпка няма да бъде предложение за обединяване или сливане на висши училища под благовидния предлог за финансова оптимизация?
Подобен сценарий засега е хипотетичен, но въпросът съвсем не е маловажен. Особено когато става дума за институции с десетилетни традиции, академична автономия и ключова роля за развитието на цели региони. И тук възниква още един въпрос към проф. Темелкова – ако властта предложи подобни реформи, ще защити ли тя самостоятелността на университетите, или като човек с научна експертиза в областта на преструктурирането, ще подкрепи аргументите за тяхното трансформиране?
Представянето на Бюджет 2027 в УНСС предизвика политически критики още преди провеждането си. Според медийни публикации събитието е преминало с предварително подготвени изказвания и аплодисменти, без същинска дискусия с присъстващите. На този фон присъствието на председателя на Съвета на ректорите придобива особено значение. Поставила ли е Темелкова въпроса за реалните разходи на университетите? Настояла ли е за гаранции, че няма да бъдат принудени да трупат задължения? И най-вече, смята ли, че Бюджет 2027 е достатъчен, за да предотврати финансовата криза, за която самата тя алармираше през март? Публично отразеното ѝ присъствие не дава отговор на тези въпроси. Докато властта представя амбициозни финансови планове, висшето образование има нужда от конкретни решения. На университетите им трябва отопление, а не бюджетен блясък. Официалните церемонии и красивите презентации не могат да платят сметките за парно, а аплодисментите не могат да заместят адекватното финансиране.
Председателят на Съвета на ректорите има отговорността да бъде гласът на университетите пред държавата, включително когато това означава да задава неудобни въпроси на управляващите, защото между академичната дипломация и политическия комфорт има тънка граница. Дали проф. Миглена Темелкова е прекрачила тази граница, не може да се съди единствено по присъствието ѝ в УНСС. Но след предупрежденията й за финансов колапс след управлението на ГЕРБ, обществото има право да знае каква позиция е защитила в УНСС преди „Виденовата зима“ на Прогресивна България? Защото днес университетите може да се чудят как ще платят парното, а утре – дали изобщо ще продължат да съществуват като самостоятелни институции. И ако някой ден властта предложи сливането им като спасителна мярка, от коя страна на масата ще застане Барбито на висшето образование? В крайна сметка бюджетните презентации приключват, камерите угасват, а сметките за отопление остават. И някой трябва да отговори кой ще ги плати. Най-страшното не е университетите да останат на студено тази зима. Най-страшното е финансовите им проблеми да се окажат началото на решения, които могат да променят необратимо бъдещето на българското висше образование.