Нови критики към споразумението между България и Гърция за историческите реликви и останките на цар Самуил се появиха в гръцки медии.
Изданията „Димократия“, Attica Times и Kefalonia Magazine поставят въпроси за правния статут на предадените църковни ценности, условията в подписания меморандум и решението процесът да бъде обвързан с предаването на останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил.
Официално подписаният на 29 септември меморандум предвижда взаимно предаване за съхранение на ценности с историческо значение за двете страни.
Според гръцкото Министерство на културата в Гърция са върнати 48 църковни реликви, пренесени в София през 1917 г., а България получи останките, открити през 1965 г. в базиликата „Свети Ахил“ в Преспа и идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, както и друг антропологичен материал.
Именно формулировката за „взаимно предаване за съхранение“ обаче се превръща в един от основните поводи за критика.
Гръцки издания питат дали става дума за окончателно прехвърляне на собствеността върху реликвите или те остават юридически българска собственост.
Този въпрос се подкрепя и от информацията на Factcheck.bg, според която предадените предмети не са отписани от регистрите на Националния исторически музей и продължават да се водят собственост на България. Медията уточнява, че става дума за 53 физически предмета, заведени под 48 инвентарни номера.
Attica Times използва особено остър тон, като определя изнасянето на църковните ценности от гръцка територия през Първата световна война като разграбване, а не като законно придобиване.
Изданието поставя под въпрос и отказа на Националния исторически музей да предостави пълния списък на предадените ценности. Според Factcheck.bg НИМ е отказал достъп, позовавайки се на клауза за конфиденциалност в меморандума и на несъгласие на гръцката страна информацията да бъде оповестена.
Kefalonia Magazine от своя страна задава един от най-чувствителните въпроси – защо връщането на църковните реликви е било обвързано с предаването на останките на цар Самуил и на друг антропологичен материал.
Изданието пита и какво Гърция е получила окончателно, след като България е постигнала дългогодишната си цел да върне останките на средновековния владетел.
От официалната позиция на гръцкото Министерство на културата става ясно, че договореностите не приключват с настоящото предаване. Двете държави са се съгласили да продължат преговорите за други исторически предмети от взаимен интерес, които не са включени в сегашното споразумение.
Така около договореностите между София и Атина остават два паралелни прочита.
Гръцкото правителство представя връщането на 48-те реликви като исторически пробив и стъпка към възстановяване на културни ценности.
Критиците обаче настояват за пълна публичност на меморандума и ясен отговор дали предадените предмети се връщат окончателно, или става дума единствено за взаимно предоставяне за съхранение.