България заема второ място сред държавите от Европейския съюз по темп на нарастване на разходите за социална закрила през 2025 г. Увеличението достига 12,1% спрямо предходната година, като страната ни е изпреварена единствено от Хърватия, където е отчетен ръст от 15,4%, предаде БГНЕС.
Това показват предварителните данни на европейската статистическа служба „Евростат“, публикувани през октомври 2026 г. Ръстът в България значително надхвърля средното равнище за ЕС от 4,9%, което поставя страната сред държавите с най-бързо увеличаващи се социални разходи.
Общите разходи за социална закрила в Европейския съюз са достигнали 5183 млрд. евро през 2025 г., което представлява 27,5% от брутния вътрешен продукт на общността.
Въпреки увеличението темпът на растеж на социалните разходи в ЕС се забавя. Докато през 2024 г. е отчетен ръст от 6,9%, през 2025 г. той намалява до 4,9%.
След Хърватия и България сред държавите с най-голямо увеличение се нарежда Литва с 11,6%. Най-слаб ръст е регистриран в Чехия – едва 0,2%, следвана от Гърция с 0,6% и Финландия с 1,3%.
Според „Евростат“ разходите за социална закрила са се увеличили във всички държави членки на Европейския съюз.
Съществени различия се наблюдават и при дела на социалните разходи спрямо брутния вътрешен продукт на отделните страни.
Най-високи стойности са отчетени в Австрия, където социалните плащания достигат 32,4% от БВП, следвана от Финландия с 32,2% и Франция с 32,1%.
На противоположния полюс са Ирландия с 11,7%, Малта с 13,8% и Унгария с 16,7%.
Данните показват, че най-голям дял от социалните разходи в ЕС се отделя за пенсии за старост и наследствени пенсии. Те представляват 46,9% от общите средства за социална закрила.
На второ място са разходите за здравеопазване и обезщетения при заболяване, които формират 30% от общия размер.
Следват плащанията за подкрепа на семейства и деца с 8,7%, обезщетенията и помощите при инвалидност със 7%, разходите за безработица с 3,9%, както и жилищната подкрепа и мерките срещу социалното изключване с общ дял от 3,5%.
Статистиката показва, че България е сред държавите с най-бързо нарастващи разходи за социална закрила в Европейския съюз. Отчетеното увеличение обаче е в номинално изражение и не означава непременно, че покупателната способност на получателите на пенсии, обезщетения и социални помощи е нараснала със същия процент.