След Освобождението от турксо робство България наследява едва 2 570 км. окаяни пътища. Пътното строителство започва при управлението на Александър Стамболийски. Така към 9 септември 1944 година пътната мрежа в страната ни е от 22 195 км. от който едва 409 км. са покрити с трайни настилки, предимно паважни. Само девет километра от Варна до Евксиноград са асфалтирани. Около 1 400 населени места въобще не са свързани с редовни пътища. Новата социалистическа власт (ако щете комунистическа) на Народна Република България бързо извършва съществени подобрения в организацията на проектирането, строителството и поддържането на пътищата в нашата Родина. През 1948 г. се създава проектантският институт “Пътпроект”, през 1950 г. е учредена специализираната строителна организация “Пътни строежи”. Така в края на 1989 г., когато социализмът си отиде пътната мрежа достига у нас 37 560 км. От тях 32 597 км. са пътища с трайна настилка, преди всичко с асфалтово покритие. Построени са 3589 нови мостове и виадукти, а 3468 дървени мостове са заменени с масивни. Сред тези обекти са най-големият и най-висок (128 м.) мост на Балканския полуостров, на магистрала “Хемус”! Аспаруховият мост край Варна, под който минават морски кораби, и мостът на дружбата при Русе! ТЕ ПОСТРОИХА БЪЛГАРИЯ!
