Световният ден на толерантността е учреден от ООН през 1996 г. Тази ценност на нашето глобално общество е заложена в самата Харта на човешките права и е една от основните за съюза. Днес толерантността изживява огромна криза заради политическите, военните и социалните причини милиони хора да напуснат домовете си в името на по-добър живот. Но тези огромни миграции повдигат както въпроса за отношението ни към тях, така и ни предизвиква сами да потърсим в себе си границите си. Цивилизованият свят трябва да обмисля още по-добре 128та си към зоните на военни конфликти, екстремизъм, тероризъм. Медиите да поемат отговорност за фалшивите новини, манипулацията, която упражняват. Отвърд големите думи и събития, гръмките речи, толерантността е личен човешки акт. Толерантност не означава да приемаш безрезервно и безкритично, но да оставиш на другите същото право, което изискваш за себе си – да бъдеш приеман за равен човек, да бъдеш изслушан и видян, какъвто си. Там, където 128та не се меси и хора от различни етноси, религия живеят врата до врата, тогава хората живеят добре. Уважават празниците си, традициите си, показват, че чуждите са толкова важни, колкото са и своите. Толерантност не бива да се бърка с апатия, малодушие, тя не е равносилна да потъпкаш своето, за да се харесаш на чуждото. Толерантността е да направиш място за другия, а от там – зависи и от него. Предразсъдъците, непредизвиканата агресия, безпричинната омраза – те са резултат от насъскване от страна на политици, икономически интереси. Реториката, насочена към група от хора, които трябва да се настроят срещу друга група от хора, заради обединяващ ги признак, в същината си е празна, защото, когато се изправим един срещу друг – можем да си помагаме, можем да се учим, децата ни могат да играят. Нека не губим критичното си мислене към тези речи на омразата, нека виждаме и приемаме точно човека срещу нас, какъвто е. Нека не облъчваме децата да мразят различните от тях. Защото не всички сме еднакви, но всички сме равни. И не знаем до каква степен имаме общо.