Съветът на ЕС ще трябва да се защитава пред германски съд по дело, заведено от руско-узбекския милиардер Алишер Усманов заради твърдения, използвани като основание за санкционирането му.
Федералният върховен съд на Германия обяви за незаконно блокирането на връчването на иска, продължило близо три години. Така беше премахната основната процесуална пречка делото да продължи.
Усманов завежда иска в Хамбург още през декември 2023 г. Той оспорва твърдения на Съвета на ЕС, сред които обвинението, че е действал като подставено лице на руския президент Владимир Путин и е решавал негови бизнес проблеми.
Компетентният съдия разпорежда документите да бъдат връчени на Съвета на ЕС в Брюксел, но председателят на Хамбургския областен съд отказва да изпълни разпореждането след консултации с германските институции и възражения от външното министерство.
Сега Федералният върховен съд отменя този отказ и последвалото решение на по-горната съдебна инстанция. Според върховните съдии председателят на съда не е имал правомощия да спира връчването, разпоредено от компетентния съдия, а позицията на изпълнителната власт не е задължителна за съда.
Сред ключовите въпроси по делото е твърдението, че Усманов е бил „подставено лице“ на Путин. То е било заимствано от публикация на „Форбс“ и впоследствие използвано в мотивите на ЕС за санкционирането му.
През 2024 г. съдът в Хамбург забранява на медията да разпространява същото твърдение, но то остава част от публикуваната европейска санкционна документация.
На 22 септември 2026 г. Усманов беше изваден от санкционния списък на Европейския съюз. Делото обаче продължава, тъй като първоначалните мотиви за санкционирането му остават публично достъпни.
Решението на Федералния върховен съд не решава спора по същество и не представлява отмяна на санкционната политика на ЕС. То обаче отваря пътя Съветът на ЕС да получи официално иска и обвиненията, публикувани срещу Усманов, да бъдат разгледани в съдебна процедура.