Датата е определена през 1999 г. по решение на Министерството на околната среда и водите и се отбелязва с разнообразни инициативи на дирекциите на трите национални парка в България –„Централен Балкан”, „Рила” и „Пирин”.
Излет на Черни връх от 1894 г. – Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев и съпругата му – Радка Кръстева, др. общественици. Алеко Контантинов страстно е обичал излетите и разходките сред природата и е един от първите организатори и радетели на организирания туризъм.
Националните и природни паркове се обявяват с цел да се защитят и запазят области със специфична биологична, естетична и културна дейност. Защитените територии в България заемат 4,95% от площта й. Средно за света този процент е около 5,19%.
Най-старият български парк обхваща почти цялата планина Витоша – той е обявен през 1934 г. Най-голям природозащитен интерес представляват естествените смърчови гори, най-големият в страната торфищен комплекс с дебелина на места до 2 метра, както и обширните каменни реки и сипеи. Този парк е и най-посещаваната защитена територия в България.
Най-новият природен парк у нас е Беласица – обявен е през 2007 г. Планината се намира на територията на още две държави освен нашата – на Гърция и Македония.
11-те природни парка на България са: Беласица, Българка, Витоша, Врачански Балкан (природен парк), Златни пясъци, Персина, Сините камъни, Странджа, Рилски манастир, Русенски Лом и Шуменско плато.
Националните паркове – „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан”, се управляват основно с цел опазване на биологичното разнообразие при изключително строг режим по отношение използването на природните ресурси.
И националните и природните паркове имат относително либерален режим по отношение използването на природните ресурси, стига то да не нарушава биологичното и ландшафтно разнообразие. Те обхващат територии с различна собственост – държавна, общинска, частна, религиозна.
И двата вида паркове поощряват развитието на устойчив и природосъобразен туризъм, образователните дейности и традиционния поминък на местните хора.