Честита баба Марта, българи! Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец март. БАБА МАРТА – ЛЕГЕНДИ И ОБИЧАИ, ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ Някъде подшиват долното краище на дрехата с чер конец, за да бъдат зашити устата на змиите. И на този ден не се дава нищо на заем, за да не излезе берекетът от къщата, но и никой не взима нещо от чужда къща, за да няма нужда и през годината да заеме чуждо. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. На този ден на огъня не слагат „черни“ (опушени) съдове, за да не се разболяват растенията, да не става житото (или царевицата) „главниво“, да няма чернилка по него.
Жените не работят с нож и ножица, за да се родят здрави и силни животни. Някъде не се преде, за да няма „куковича прежда“ по житата, но на места е обратно – преде се, за „да предат житата, да растат“, за „да се опредат фиданките“, т.е. да растат и да дадат добър плод житата и плодните дръвчета. Не се плете, не се шие, за да не се дупчи зърното по посевите. Не се тъче, за да не падне гръм, защото блъскането на вàталите наподобява гръмотевицата. Със същата цел някъде на този ден не варят, да не „ври облак“. Днес българите не спазват всички тези ритуали, поверия и забрани.
Основното от този, богат на ритуали, празник е пречупено през призмата на забързаното съвремие. Докато в миналото мартеницата е възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове, днес обичаят символизира само идването на пролетта и разбира се вярата, че всички, които носят мартеници ще са здрави и щастливи през цялата година. Най-въодушевени и радостни естествено са децата, любимците на Баба Марта. Освен веселия глъч и смях, често чуваме от тях следното стихче: Баба Марта бързала, мартенички вързала, на момиче и кокиче, на момче и на дръвче! Аз пък ще вържа на теб, с пожелание за късмет! На този ден имен ден празнуват всички с името Марта. Честито! Честита Баба Марта и на всички останали, с пожелание за здраве и късмет! Росица Върбанова Музей на мозайките – Девня с филиал „Етнографска къща“ – с. Кипра