На 29 август народната традиция отбелязва Секновение – ден, натоварен с множество вярвания и обичаи и приеман като символична граница между лятото и настъпващата есен.
Празникът е известен още като Обсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава и Иван Коприван. Според народните представи на този ден времето започва да се променя – сутрините и вечерите стават по-хладни, а денят постепенно намалява.
Старите хора казвали, че на Секновение денят „се сече“, а денят и нощта „се стигат“. Вярвало се още, че се „сече“ и водата – тя започва да изстива и след 29 август къпането в реки вече не се смятало за безопасно.
В православната традиция денят е посветен на Отсичането на главата на св. Йоан Кръстител. Именно с мъченическата му смърт са свързани част от народните забрани, запазени през поколенията.
Според поверията на Секновение не трябва да се ядат и пият неща с червен цвят, който символично се свързва с пролятата кръв на светеца.
Народните представи разказват още, че около този ден змиите, гущерите и останалите влечуги започват да се прибират в своите зимни убежища. Вярвало се, че те ще се появят отново чак на Благовещение, когато природата се събуди за пролетта.
Със Секновение се свързва и символичното оттегляне на самодиви, юди, змейове и други свръхестествени създания, които според старите вярвания напускат човешкия свят с края на топлия сезон.
Денят традиционно се приема и като неподходящ за започване на нова работа. Съществувало вярване, че жените не трябва да шият и кроят дрехи, защото започнатото на Секновение няма да има добър край.
Секновение остава един от любопитните примери за преплитането на християнската традиция с древните народни представи за смяната на сезоните и подготовката на природата за зимата.