На 29 август в народната традиция се отбелязва Секновение – хората и целият видим свят се подготвят за зимата. Неслучайно в народния календар новата година започва през септември. На Секновение (още Секновенѐ, Обсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава, Иван Коприван, Църн свети Йован) денят се „сече“, ден и нощ „се стигат“, сутрините и вечерите са по-студени. „Сече се“ и водата и също става по-студена за къпане в реките.
Затова до този ден можем да се къпем спокойно, след него вече е опасно, не е на добре. В православния календар Секновение е един от празниците, посветени на св. Йоан Кръстител. На днешната дата той е наказан с отсичане на главата от юдейския цар Ирод Антипа. Често св. Йоан може да бъде изобразяван с отрязана глава в поднос. На границата между два сезона, вярванията, с които този ден се натоварва, са много богати.
Секновение е и последният ден, в който змиите, гущерите и всякакви други влечуги се прибират в леговищата си, напускат земята и се оттеглят в пещерата на змийския цар. Те ще излязат отново на Благовец, когато белият свят отново стане топъл, пролетен и уютен за тях. Към своите зимни квартири накрай света тръгват на Секновение и всички тайнствени, невидими и зли сили – самодиви, юди, змейове и змеици. Жените не работят днес, а и каквото захванат, не им върви. Ако е нова работа, няма да излезе на добър край. Още по-лошо, ако дреха скроят. Който облече такава дреха, в черно ще я носи, нещастие и беди ще го сполетят. Шевиците не става хубави, манджите не са сладки. Не се пие и яде нищо, свързано с червеното – заради кръвта на св. Йоан.