Всяка прилика с действителността е НЕслучайна!

„“- Добър ден! Ние сме от Министерството на печените филийки.
– Да, кажете!
– Новия тостер.
– Какво новия тостер?
– Ами, трябва да си вземете нов тостер.
– Не ща никакъв тостер. Имам си един, който го наследих от майка ми, която го е наследила то нейната майка, а пък тя от нейната. Супер си ми е тостера.
– Вижте сега. Тук ние сме направили съвсем нов тостер, който пече филийките по иновативната нано-графенова технология и ще замести всички остарели тостери, които сте получили по естествен начин.
– Ама аз съм си много доволен от моя тостер – той пече филии и аз ги ям. Досега не съм имал никакви проблеми.
– Господине, Министерството на печените филийки вече е закупило тостери за цялото население. Няма как. Ще трябва да ви подменим тостера.
– Значи, не ме интересува какво е това тъпо министерство. Имам си тостер, който работи. Точка.
– В такъв случай ще приемем закон за общонационална подмяна на тостерите, и който откаже да си го смени, ще бъде глобен и ще му бъде забранено да излиза навън. Даже ще въведем специален документ за сменен тостер, който ще ограничи правата на тия, които карат със старите си тостери.
– Хубаво! Покажете ми какъв е тоя тостер и защо е толкова хубав.
– Не, не! Не може да ви показваме тостера, щото е забранено.
– А може ли само да видя какво има в описанието на тостера?
– Ммммм, точно описанието на тостера е търговска тайна и ще можете да го видите след 175 години.
– Но господине, аз след толкова години няма да съм жив.
– Това вече не е наш проблем. Такъв е законът.
– А гаранционна карта?
– Тъй като тоя тостер ще бъде въведен във всички домакинства, без изключение, той няма да има гаранционна карта.
– Оп! Как така няма да има гаранционна карта? Нали може да се счупи, да изгори, да направи късо съединение? Той даже може да ме убие. Тостер е това, не е шега работа.
– Разбирам накъде биете, ама това вече е ваш проблем.
– Как така не е е ваш проблем? Аз си имам тостер и не желая да го сменям, вие ми натрисате някакъв нов тостер без гаранция, без техническа документация и накрая това било мой проблем.
– Да, но ние сме ви приготвили също резервен тостер.
– Не ща резервен тостер, човеко! Имам си тостер и той работи отлично.
– Спокойно, даже имаме един подсилващ тостер, който ще бъде, като помощник на първите два тостера и после ще ви доставяме по един на всеки три месеца.
– Ама това е ненормално. Това означава аз през цялото време да се занимавам с тостери, които не желая. Това е тъпо, още повече че си имам тостер.
– Вашият тостер вече е невалиден.
– Как така невалиден? Та той си работи. Включвам го и пече филийки. Точка. Не ща нищо повече от тоя тостер и не желая вашите тостери!
– Няма как. Тостерите са закупени и внесени. Всички тостери на територията на страната ще бъдат подменени с нови. Даже правителството е закупило тостери за следващите трийсет години.
– Край! Писнаха ми вашите глупости. Отказвам се от печените филийки. Няма да ползвам тостер.
– Значииии, такъв вариант не съществува, защото според нов закон тия, които отказват да ползват тостер и да ядат печени филийки ще бъдат най-жестоко наказвани. Даже в най-демократичните държави вече антитостерите са затворени в концентрационни лагери, докато им омекнат убежденията относно новите тостери.
– Ама аз не съм антитостер. Имам си тостер.
– Край на разговора. Полиция! Арестувайте тоя антитостер и го изпратете да се поправя.““