Закъснението на полета на България Еър от Париж до София, което вече надхвърля четири часа, постави за пореден път под въпрос стандартите на националния превозвач. След първоначалната липса на информация и отсъствието на наземни представители на авиокомпанията, ситуацията ескалира, съобщиха за сайта www.neudobnitebg.com част от пострадалите пътници в самолета.
По време на продължителното чакане възрастна жена припада в зоната на изхода за качване. По данни на очевидци медицинската помощ е оказана от български лекар, пътуващ със същия полет, който успява да стабилизира пътничката, докато летищните служби реагират. Състоянието й впоследствие е овладяно, но инцидентът предизвиква напрежение сред останалите пътници, които вече часове чакат без яснота за причините за забавянето.
Закъснението има и дипломатически измерения. Сред засегнатите пътници е български дипломат, който днес трябва да присъства на официална церемония в София, където му предстои да бъде отличен. Заради продължаващото задържане на полета той няма възможност да пристигне навреме, а от Министерството на външните работи са били принудени да коригират протокола в последния момент.
Случаят отново поставя фокус върху управлението на България Еър, собственост на варненската групировка ТИМ, която през годините многократно е критикувана за закъснения, отменени полети и неадекватна комуникация с пътниците.
Според европейския Регламент (ЕО) 261/2004 всички пътници на полети в рамките на ЕС, включително този от Париж до София, имат право на компенсация при закъснение от над три часа, освен ако причината не е форсмажор. За полети под 1500 км – какъвто е случаят – компенсацията е 250 евро на пътник. Освен това авиокомпанията е длъжна да осигури храна, напитки, достъп до информация и, при необходимост, медицинска подкрепа.
Към момента България Еър не е публикувала официално становище относно причините за забавянето, нито указания за процедурата по компенсиране на засегнатите пътници. Случаят отново повдига въпроса за качеството на обслужването от националния превозвач и за липсата на ефективни механизми за отговорност при системни нарушения.