Дългосрочното излагане на замърсен въздух може да има далеч по-сериозни последици за човешкото здраве, отколкото се смяташе досега. Освен добре познатите рискове за белите дробове и сърдечно-съдовата система, ново научно изследване показва, че фините прахови частици могат да окажат значително влияние и върху работата на мозъка, особено с напредването на възрастта.
Изследването е проведено от учени от UC Davis Health и Kaiser Permanente и е публикувано в специализираното научно издание Alzheimer’s & Dementia: Behavior & Socioeconomics of Aging. Резултатите сочат, че хората, които години наред живеят в райони с по-високи нива на замърсяване на въздуха, са по-склонни да изпитват затруднения със семантичната памет – важна част от когнитивните способности, свързана с натрупаните знания и разбирането на света около нас.
В центъра на проучването са така наречените фини прахови частици PM2.5. Те са изключително малки – приблизително 30 пъти по-тънки от човешки косъм. Поради микроскопичния си размер тези частици могат лесно да проникнат дълбоко в белите дробове, а оттам и в кръвообращението. Именно тази способност ги прави особено опасни за организма.
Учените са анализирали данни от 740 души на възраст между 53 и 94 години. За всеки участник е било изчислено нивото на излагане на PM2.5 въз основа на местоживеенето му през последните пет, десет и седемнадесет години. След това резултатите са били сравнени с представянето на участниците в различни тестове за когнитивни способности.
Анализът показва ясна зависимост между продължителното излагане на замърсен въздух и по-ниските резултати при тестовете за семантична памет. Този вид памет позволява на хората да съхраняват и използват общи знания, факти, значения на думи, понятия и информация, натрупана през целия живот. Благодарение на нея можем да разбираме разговори, да общуваме ефективно и да се справяме с ежедневни задачи.
Любопитното е, че учените не откриват съществена връзка между замърсяването и други важни когнитивни функции, като изпълнителните способности и епизодичната памет. Това означава, че негативният ефект изглежда е насочен предимно към областите на мозъка, свързани със съхраняването и използването на натрупаните знания.
Едно от най-впечатляващите заключения на изследването е, че влиянието на дългосрочното излагане на PM2.5 върху семантичната памет може да бъде по-силно от естествения когнитивен спад, който обикновено се наблюдава при десет години стареене. Според учените това е сериозен сигнал за общественото здраве, особено в големите градове и индустриалните райони.
Специалистите смятат, че фините прахови частици могат да предизвикват хронични възпалителни процеси и увреждания в различни органи, включително и в мозъка. Предишни научни изследвания вече са свързали замърсяването на въздуха с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, инсулт и развитие на деменция. Новите данни допълват все по-нарастващия брой доказателства, че качеството на въздуха е от ключово значение и за запазването на доброто когнитивно здраве.
Изследователите подчертават, че за разлика от фактори като възрастта и наследствеността, замърсяването на въздуха е рисков фактор, върху който обществото може да влияе. Чрез по-строги екологични политики, намаляване на вредните емисии, по-добро градско планиране и инвестиции в чист транспорт могат да бъдат ограничени негативните ефекти върху здравето на милиони хора.
Според учените резултатите от проучването са още едно напомняне, че борбата за по-чист въздух не е само въпрос на екология, а и на защита на човешкия мозък и качеството на живот в дългосрочен план.