На 28 май през 1805 г. е роден българският хайдутин и революционер Ильо Войвода. Често е определян и като „последния хайдутин“.
Роден е през 1805 в град Берово . Дядо му поп Георги загива като предводител на чета в сражение с башибозук из засада от турците при село Пастух.
До 20-годишна възраст живее в родното си село. След спречкване с турския главатар, който задирял сестрите му, Ильо Марков заминава за Рилския манастир при свой роднина калугер, където е назначен за пандурин (пазач).
През тези години (1830 – 1838) ходи винаги с оръжие, гони турците и разбойническите шайки, среща се из Рила с хайдути, които намират подслон в манастира. Там се среща с Неофит Рилски и други просветни дейци.