Тютюнопушенето е социалнозначим рисков фактор с негативен ефект върху всички органи и системи в човешкия организъм. Известна е най-силна връзката на цигарите със сърдечно-съдовата и дихателната система, но те оказват и сериозно въздействие върху кожата и кожните придатъци (косми и нокти). Кожните промени при пушачите често се неглижират, въпреки че са клинично и социално значими.
Цигареният дим причинява т.нар „оксидативен стрес“ чрез натрупване на вредните свободни радикали с последващ спазъм на съдовете и намаляване на притока на кислород и хранителни вещества към кожата, което води до тъканна исхемия. Намаляват се защитните механизми на организма и се нарушава синтезът на колаген и еластин – основни структурни протеини, отговорни за еластичността и плътността на кожата. Това е причина и за най-често наблюдаваният ефект на цигарения дим върху кожата, а именно преждевременното стареене с оформяне на т.нар. „пушаческо лице“. То се изразява в ускорено формиране на изразени мимически бръчки (напр. пачи крак в латералния очен ъгъл към слепоочията, вертикална гънка пред ушите, бръчки на пушач около устните т.нар „баркод“), отпуснати и подпухнали клепачи, сивкав цвят на кожата, суха и груба кожа, пояснява доц. Весел Кантарджиев, началник на Клиника по дерматология на ВМА.
Тютюнопушенето се свързва с редица дерматологични заболявания. Установена е по-висока честота на тютюнопушене при почти всички дерматологични страдания, но най-често при псориазис, палмо-плантарна пустулоза, кожен лупус еритематозус и гноен хидраденит, като се наблюдава по-тежко протичане и намален отговор към терапия. Учените смятат, че при псориазис патофизиологията се дължи на свързване на никотина с имунни клетки, като се провокират възпалителни медиатори, които насърчава клетките в епидермиса (наречени кератиноцитите) по-бързо да се разрастват и размножават.
Палмо-плантарната пустулоза е трудна за лечение, хронична и инвалидизираща дерматоза, характеризираща се с пустули, зачервяване и залющване на дланите и стъпалата. Засяга предимно жени на средна възраст, като над 90% от пациентите пушат. Пушачите развиват по-тежки и устойчиви форми на заболяването. Възпалителните процеси, предизвикани от никотина и другите химикали в цигарите могат да изострят симптомите и да доведат до по-бързо прогресиране на болестта. Причината е свързване на никотина с ацетилхолиновите рецептори в потните жлези и каналчетата им, за да се промени тяхната структура и да се предизвика възпаление. Спирането на тютюнопушенето постепенно води до подобрение на заболяването и по-добър ефект от терапията.
При гноен хидарденит, тютюнопушенето може да доведе до активиране на възпалителни механизми водещи до запушване на космените фоликулите и апокринните потни жлези, което създава условия за развитието на бактериална инфекция и абсцеси. В еволюция лезиите преминават с образуване на белези и трайни увреждания на кожата.
Има повече от десетократен риск от хроничен кожен лупус еритематозус при пушачи в сравнение с непушачи, поради повишаване на автоимунната активност. Съществува становище, че лечението на лупуса с хидроксихлорохин е по-малко ефективно при пушачи, поради блокиране на действието на лекарството от никотина.
В допълнение, пушачите имат повишен риск от плоскоклетъчен карцином на кожата, но не е установена същата връзка с базоцелуларния карцином. Проучвания показват, че пушенето е свързано с удвоен риск и по-голяма вероятност от рецидиви. Канцерогените в тютюневия дим увреждат клетъчната ДНК и водят до генетични мутации, които могат да предизвикат образуването на тумори. Пушенето също така засилва вредните ефекти от слънчевата радиация, което увеличава риска от развитие на кожен рак, особено в комбинация с ултравиолетова експозиция.
Левкоплакия е състояние, при което се образуват белезникави плаки върху лигавиците, най-често в устната кухина. Пушенето е установен рисков фактор за развитието на това състояние. Левкоплакия е предраково състояние, което изисква наблюдение и лечение. Възпалителният ефект на тютюнопушенето върху устната лигавица създава предразположеност за образуване на тези бели плаки, които могат да прогресират към орален рак, особено при тежките пушачи.
Учени подкрепят идеята, че спиране на тютюнопушенето намалява риска от метастази в следствие на рак на устните поне с 2-3 пъти.
Трудното зарастване на рани при пушачи е още един клиничен проблем. В условия на хирургични интервенции, това води до повишен риск от инфекции, некроза и неестетични белези.
Тютюнопушенето не само влияе върху кожата на лицето, а и върху цялостното ѝ състояние. Дефицитът на витамини, особено витамин А и С, в комбинация с оксидативен стрес води до сухота, сивкав оттенък и загуба на блясък. Пушенето уврежда и ноктите и косата – води до чупливост, оредяване и повишена себорея.
Този порок има сериозни последици за здравето на кожата, не само в контекста на преждевременно стареене, но и в развитието и обострянето на редица дерматологични заболявания. Въздействието на никотина и другите химикали от цигарите върху кожата е многопластово и води до повишено възпаление, забавено зарастване на рани, нарушен клетъчен метаболизъм и увеличен риск от инфекции и кожни тумори. Дерматолозите играят важна роля в разпознаването на кожните прояви и връзката им с рисковите фактори (включително и тютюнопушенето). Превенцията и навременна дерматологична диагностика са ключови в поддържането на кожното здраве и предотвратяването на сериозни заболявания. Но най-важно е желанието и мотивацията на пациентите за постигане на отлично състояние на организма и отказ от вредните навици, казва в заключение доц. Кантарджиев.