За поредна година зимата „изненада“ кмета на София Васил Терзиев. Сняг – през декември. Неочаквано. Непредвидимо. Почти шокиращо. Така изглежда управлението на столицата – реактивно, хаотично и без елементарна готовност за очевидното.
Докато снегът трупа сантиметри по улиците, а кварталните улици остават непочистени, София вече се задъхва от друг, далеч по-стар проблем – боклука. В квартали като Красно село и Люлин контейнерите преливат, отпадъците се трупат около тях, а миризмата и грозната гледка са ежедневие за хиляди столичани. Това не е инцидент. Това е тенденция.
И всичко това се случва на фона на тежък спомен, който софиянци няма как да са забравили – снежната криза отпреди две години, когато паднали дървета блокираха цели улици за седмици, а на места – за близо месец. Тогава столицата изглеждаше като изоставен град, оставен сам да се оправя с бедствието. Днес сценарият се повтаря – само че с ново управление и със същата безпомощност.
Кметът Терзиев дойде с обещания за „модерно управление“, „експертност“ и „нов модел“. На практика обаче виждаме стария модел на бездействие, прехвърляне на отговорност и обяснения след факта. Когато улиците не са изчистени – виновно е времето. Когато боклукът не се събира – виновни са договори, процедури и „наследени проблеми“. Но проблемите вече са негови.
Град с бюджета и ресурсите на София не би трябвало да се срива при първия по-сериозен снеговалеж. Не би трябвало и да тъне в отпадъци, докато кметската администрация говори за реформи. Управлението не е PowerPoint презентация, а способност да предвиждаш, организираш и носиш отговорност.
София днес е символ на управленски провал – сняг по улиците, боклук по тротоарите и усещане за пълна липса на контрол. А въпросът, който все повече столичани си задават, е прост – ако кметът не може да се справи със снега и боклука, с какво всъщност може?
