След години на вътрешни конфликти, публични разпри и тежки разделения, Българската социалистическа партия най-сетне започна да възстановява нормалния си политически ритъм. Това не стана случайно. Под ръководството на Атанас Зафиров БСП успя да излезе от спиралата на постоянните вътрешни войни, характерни за периода на Корнелия Нинова, и да върне фокуса върху политика, диалог и развитие.
Зафиров пое партията в труден момент, с ясно съзнание, че БСП ще плати политическа цена за участието си в управлението. Въпреки това той заложи на стабилност, пълен мандат и отговорност пред държавата – избор, който предотврати пореден цикъл от хаос и безкрайни избори. Именно това лидерство показа разликата между партийния инат и държавническия подход.
Едно от най-съществените постижения на Зафиров е възстановяването и развитието на международните контакти на БСП. След години на изолация и скъсани отношения с традиционните леви партньори в Европа и извън нея, партията отново започна активен диалог с идейно близки формации. Срещите и сътрудничеството с леви партии в чужбина върнаха БСП там, където ѝ е мястото – в семейството на европейската и международната левица. Това е стратегически капитал, който дълго време беше пренебрегван и дори умишлено разрушаван.
На този фон прави впечатление поведението на част от младите кадри, издигнати именно по време на ръководството на Зафиров. Депутатите от Младежката организация Атанас Атанасов и Габриел Вълков, които получиха политически шанс и парламентарна трибуна, днес демонстрират нетърпение и амбиции, които показват, че са жадни за вътрешнопартийна власт, отколкото към каузата на левицата. Вместо приемственост и подкрепа за лидер, който стабилизира партията, се наблюдават опити за подмяна и прибързано пренареждане на върха.
Младостта не е порок, но липсата на политическа търпеливост и усещане за момент може да се превърне в сериозен проблем. Историята на БСП ясно показва, че вътрешните предателства и битки за постове са водили единствено до срив на доверието и електорални загуби.
Атанас Зафиров избра трудния път – на обединението, на международното отваряне и на отговорната политика. Опитите това да бъде обезценено отвътре не са атака само срещу него, а срещу усилията БСП отново да бъде сериозна, модерна и разпознаваема лява партия. Дано разумът да надделее и партийните активисти жадни за власт да се усетят, че ако няма силна БСП – скоро може и да не помиришат депутатската банка.
П.П.: Ако Атанас Зафиров не е председател – БСП няма да влезе в парламента!!!