73% от хората отчитат, че спестяванията им са намалели заради високата инфлация след средата на 2021 г. Това регистрира социологическо проучване на агенция „Тренд“, извършено по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
„Правилната форма означава първо да платим на бъдещото себе си, чак тогава да харчим остатъка. При българите, за съжаление, повечето хора обаче спестяват остатъка чак след покриването на всички текущи нужди и желания. Хората спестяват „за черни дни“ и за да се подготвят за краткосрочни по-големи покупки, които имат да направят“, обясни пред БНР Макс Баклаян, експерт по инвестиции в ЕКИП.
„Представете си го като данък, който плащате на вашето бъдеще. Не е необходимо да е радикална част от вашия доход, но учи съзнанието ви да харчите по-малко, отколкото създавате. Данък „бъдеще“.
Спестяването е нещо, на което хората се научават от малки. Хората с по-висок доход спестяват повече, отбеляза той. По думите му, хората започват да спестяват в интервала от 40 до 70-годишна възраст, след което намаляват спестяването и обръщат внимание повече на текущите си нужди.
„Спестяването в банка не ни помага да се справим с инфлацията“, посочи в предаването „Преди всички“ икономистът от ЕКИП Стоян Панчев. Той се аргументира с нивата на лихвените проценти по депозитите.
„Имаме отрицателни реални лихви. Дори да оставите парите си в банка, пак намалява стойността на вашите спестявания. Това е един от проблемите на българските спестители. Те не са достатъчно образовани да проучат кои са този тип активи, които могат да ги защитят в ситуация на по-висока инфлация“.
Панчев цитира доклад на ЕК, който регистрира сериозно неравенство у нас по отношение на възможността да се спестява.
Да сте притиснати до стената и да започнете да спестявате е погрешно, заяви Макс Баклаян.
„В България има страхотен глад за работна ръка, особено за експертна работна ръка и възможността за повишаване на дохода изобщо не е ниска“, изтъкна той.
Най-лесното, от което можем да се лишим, са елитарни стоки – маркови дрехи, скъпи телефони и екскурзии, хранене навън или през платформи, които ви носят храна вкъщи, поясни Баклаян.
При спестяването начинът на мислене не трябва да е, че се лишаваш от нещо, а че създаваш бъдещо благоденствие, коментира експертът по инвестиции. Според него „може да се окаже, че живеете много по-добре, спестявайки“.
„Не е необходимо хората да се лишават, за да спестяват. Необходимо е да помислят как най-правилно да изхарчат парите си, така че да получат най-голяма добавена стойност за тях.“
Ръстът на кредитите в България през последните години расте заедно с темпа на инфлацията, обясни Стоян Панчев. Като проблемен той очерта ръста на ипотечните кредити.
„Данните показват, че около 25% от българите вземат бързи кредити, а малко над една пета спестяват. Тоест, имаме две групи в обществото, които са горе-долу равностойни, но едните са фокусирани да потребяват повече от това, което изкарват, другите – да спестяват и да могат да платят на себе си в бъдеще“.