На 14 ноември се навършват 140 години от Сръбско-българската война (1885 г.). Отбелязваме 140-годишнината от победата в битката при Сливница по време на Сръбско-българската война, станала известна като битката на капитаните срещу генералите.
С битката при Сливница Българската армия за пореден път доказва на противниците си, а и на целия свят, че когато всичко опира до обикновените войници, те са в състояние да правят чудеса.
Битката при Сливница е определяна като бойно кръщение на младата Българска армия. С победата българите практически защитават Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Разликата в числеността между българските и сръбските части е огромна – 7:1 в полза на Сърбия. Българите отстъпват, достигайки до Сливнишката отбранителна линия.
Позицията е изградена от три части, командвани съответно от капитан Михаил Савов (ляв фланг), капитан Андрей Блъсков (център) и капитан Атанас Бендерев (десен фланг).
На 6 септември 1885 г. в Пловдив, седем години след Руско-турската освободителна война, България е била разделена на две – Източна Румелия под турско васалство и Княжество България – под руско влияние. Тогава чрез безметежен преврат е обявено Съединението на България.
В това време Австро-Унгария подтиква Сърбия срещу страната ни, защото в лицето на България те виждат, че на Балканите се оформя една силна страна с три изхода на море, географски силна държава, въоръжена с руско оръжие. Това разказа в интервю пред БГНЕС кметът на с. Гълъбовци Петър Димчев.
БГНЕС публикува отново неговия разказ за славната битка на Българската армия:
„Така съвсем ненадейно на 2 ноември сме нападнати от западната страна.
След Съединението, управляващите са очаквали нападение от изток. По тази причина войската ни от 135 хил. души е била струпана на турската ни граница, край Одрин. В същото време в западните покрайнини е имало само военни отряди от Видин до Кюстендил в рамките на около 8 хил. души общо. Ние сме нападнати от сръбска войска, която е в размер на 48 хил. души, т.е. шест пъти по-многобройна войска. Крал Милан е обявил в Сърбия, че прави запас и събира доброволци, защото ще водят боеве за освобождаване на Южна Сърбия и Македония, т.е. използва лъжата, че ще се водят боеве с Турция, за да събере войска срещу България.
Той насочва един лъч към Видин, един между Радомир и Кюстендил и основната му ударна сила е била насочена по пътя Цариброд – Сливница – София. Тук той действа с Нишавската армия и успоредно на нея пуска през село Врабча, Филиповци, Трън и Брезник Моравската дивизия, която е имала за цел да подсигурява с отряди основната нишавска армия и в същото време планът е бил минавайки зад село Гургулят – между селата Гълъбовци и Храбърско, да засилят позициите на сърбите в Сливница.
Българските военни тогава са решили твърдо сливнишките височини да бъдат позицията, където да спрат нападението на сръбския военен елит, докато правителството, водено от княз Ал. Батенберг, искат всичко ценно каквото има в София да се изнесе и да чакат сърбите край Вакарел. Българските капитани обаче не са съгласни с това и въпреки намеренията на Батенберг, искат да задържат сръбската войска до Сливница.
По тази причина и първите сръбски отряди, които се насочват в местността, са неприятно изненадани, когато виждат над Сливница на хълмовете в Гълъбово, Три уши и Малово българските отряди. Другата част, която на третия ден се насочва в посока Божурище се изкачва южно от Войводино, Могила и Шезуб. Там българите разполагат с осем оръдия. Именно с тези изстрели, българите спират сърбите, когато прииждат за два дни – 5 и 6 ноември. През тези два дни сърбите сломяват съпротивата край Калотина, Драгоман, минават през Габер.
Заради тези успехи сръбският крал Милан казва, че ще си пие кафето вечерта пред турската джамия в центъра на София – нещо, което скоро разбира, че няма да стане. Българските капитани, които се намират в позицията над Сливница, въздействат с трикове върху сърбите. Тогава все още войската ни е била малобройна. Българските отряди се придвижват за две денонощия от турската граница до Сливница. Имало е по това време влак единствено до гара Септември, от там те са вървели пеша и на коне по трима души. Когато пристигат веднага се включват във военните действия. Интересен факт е, че самият капитан Коста Паница с неговия малоброен отряд е правил няколко задвижвания на полето, за да създаде впечатление пред сърбите, че българската войска е по-многобройна. Когато се води битката в Сливница на 6-7 ноември, тогава са били и най-тежките боеве, изходът от битката е бил 50 на 50. Тогава обаче сръбският отряд на Моравската дивизия, който минава през Брезник, Гургулят и Делян, след като влиза в село Златуша, получава изненадваща атака от осемте оръдия от артилерията, която е над с. Гълъбовци. Тогава командващ артилерията ни е кап. Христо Попов.
Тази артилерия е нанесла сериозен смут сред сърбите, чието намерение е било през с. Златуша и Банкя да влязат директно в София. Затова боевете край Гургулят изиграват основна роля за хода на цялата битка, защото Моравската дивизия не успява да премине, а 1200 души са пленени. Точно това е мястото, където в боевете се включва цяло село – жени, мъже и деца се изправят срещу сърбите, кой с каквото може да се бие – вили и лопати. В тези сражения българите дават 602 жертви, а сърбите – 674. На 7 -ми сърбите се оттеглят. Това се смята и за рождена дата на българската сухопътна войска. В дните след това до 21 ноември българите настъпват в сръбска територия, но Великите сили не позволяват да стигнат далеч. В резултат на тези военни действия е Берлинският договор, на който ние дори не сме поканени дори като свидетели.
При подписването на този договор Русия застава на страната на Сърбия. Интересен факт е и това, че във войната не участва нито един руски войник. Армията ни разполага с руско оръжие, но истината е, че руснаците са на страната на Сърбия. На наша страна участват само 17 души финландски войници – доброволци и няколко момчета – италианци, които са правили жп линията Костинброд-Калотина.
След битката, всички убити са погребани на място като по-късно костите им са изнесени в паметник-костница, която се намира в Сливница. По късно един от участниците във войната кап. Христо Попов прави църква на мястото, където са се водили най-сериозните боеве, местността Църквище. Църквата е наречена “Св. Илия”. По ирония на съдбата майсторите са били сърби. След като църквата се руши, нещо, което според местните е, защото сърбите са направили слаби основите на църквата, на нейно място е изграден Пантеон на загиналите. Това става през 1986 г. като инициатор е била Людмила Живкова. Пантеонът “Майка България” представлява огромен монумент, имащ формата на пресечена четириъгълна пирамида с внушителни размери: височина около 20 метра и ширина от всяка страна около 25-30 метра. Пантеонът е изграден от специален червен бетон. В центъра на пирамидата има статуя на жена, символизираща Майка България, скърбяща за загубените си чеда. Тя е изградена от много скъпия материал кварцит, подарен ни от Русия. Архитект на монумента е Георги Стоилов.