На 25 юли православната църква отбелязва Успението на Света Анна – майката на Дева Мария и една от най-почитаните светици в християнската традиция. В народния календар празникът е известен като Лятна Света Анна и е свързан с редица обичаи, поверия и ритуали за здраве, плодородие и закрила на семейството.
Според библейските предания Света Анна произхождала от Аароновия род и станала майка на Пресвета Богородица. Затова и през вековете тя е почитана като символ на майчинството, женската сила и закрилата над децата.
Празникът е особено тачен в Западна България, Родопите и Асеновградско, където народните вярвания свързват този ден с края на лятото. Светицата е покровителка на бременните жени, младите булки и майките, които отправят молитви за леко раждане и здраве на децата си.
Според старите традиции на този ден не се извършва тежка домакинска работа – не се пере, не се шие и не се плете. Народните вярвания предупреждават, че трудът на празника може да донесе нещастие на бъдещите майки.
На Лятна Света Анна жените посещават храмовете, палят свещи и украсяват иконата на светицата с цветя и дарове. След службата се раздават обредни пити за здраве и благополучие на децата и семейството.
В различни краища на страната празникът е свързан и с обичаи за предпазване от болести, пожари и природни бедствия. В Източна България жените и децата събират лековити билки, които се пазят през цялата година, а в западните райони се правят курбани и общоселски оброци за плодородие и защита на реколтата.
В някои югозападни райони Света Анна е наричана още „Опърлия“, тъй като хората вярвали, че предпазва домовете и нивите от огън и градушки.