Благовещение е сред най-светлите християнски празници и се отбелязва всяка година на 25 март. Той е свързан с благата вест, която Архангел Гавраил донася на Дева Мария – че ще роди Иисус Христос, Спасителя на човечеството. Събитието е описано в Евангелието от Лука и заема важно място в църковния календар като един от най-големите празници.
За християните денят носи послание за надежда, радост и вяра в изпълнението на Божиите обещания. Благовещение се почита както в православната, така и в католическата и други християнски традиции, като символ на началото на спасението.
В българската народна култура празникът е тясно свързан с идването на пролетта и пробуждането на природата. Познат още като Благовец или Кукувден, той се свързва с първото пропяване на кукувицата – знак за новия сезон и благополучие. Според поверията, ако човек излезе сит и с пари в джоба, ще бъде такава и цялата му година.
Макар да попада в периода на Великденските пости, на този ден е разрешена консумацията на риба. На трапезата традиционно присъстват ястия с пролетни зелени растения като коприва и лапад, както и лучник и други постни храни, символизиращи здраве и плодородие.
На Благовещение имен ден празнуват много българи, сред които Благой, Блага, Благовест, Благовеста, Евангелина, Евелина и Вангел.