Затвори менюто
НеудобнитеНеудобните

    Абонирайте се за нашия бюлетин

    Бъдете информирани! Получавайте важните новини от "Неудобните" директно във вашата поща.

    "*" показва задължителните полета

    Това поле е за целите на валидирането и трябва да остане непроменено.
    Горещи новини

    Нанков размаза Шишков за пореден път

    18/11/2026

    Ваня Григорова атакува Терзиев и Белобрадова за детските ясли

    18/11/2026

    Близо половин килограм метамфетамин откриха в такси в София

    18/11/2026

    Бойко Борисов: Държавата трябва да реагира срещу морските дронове

    18/11/2026

    ГЕРБ поиска обществен дебат за промените в трудовия стаж

    18/11/2026

    Бюджет 2027 влиза в парламента с дефицит от 3,5%

    18/11/2026
    Facebook YouTube TikTok
    Тенденции
    • Нанков размаза Шишков за пореден път
    • Ваня Григорова атакува Терзиев и Белобрадова за детските ясли
    • Близо половин килограм метамфетамин откриха в такси в София
    МОЛ: Галин Евтимов - neudobnitebg@gmail.com
    НеудобнитеНеудобните
    • Начало
    • ГЕРБ
    • Продължаваме промяната
    • Демократична България
    • Възраждане
    • ДПС
    • БСП
    • Прогресивна България
    • СИЯНИЕ
    • Други
    • Всички
    НеудобнитеНеудобните
    Начало»Други»Глас Народен»146 години от Априлското въстание
    Глас Народен

    146 години от Априлското въстание

    НеудобнитеОт Неудобните20/04/2022Актуализирано:07/01/2024Няма коментари268 Преглеждания
    Facebook Имейл Копирай връзката
    146 години от Априлското въстание
    Споделете
    Facebook Имейл Копирай връзката

    Априлското въстание е връхна точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането. Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. по стар стил (2 май по нов стил). Негова задача е извоюването на независимост на България от Османската империя. С наближаване на решителния час възниква идеята за свикване на общо събрание, на което да се обсъдят основните въпроси на предстоящото въстание. Събранието се провежда от 14 до 16 април 1876 година в местността Оборище. Но заради предателството на един от присъстващите участници – Ненко Терзийски, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия (мерки за арестуването на ръководителите на революционната организация, като изпращат специални конни отделения в Копривщица и Панагюрище. На 19 април една конна полицейска група, предвождана от Неждеб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. Опитът за арестуване на Тодор Каблешков е неуспешен, но в отговор на нападението той обявява въстанието на 20 април. Конакът бил превзет, църковните камбани забили, пушките гърмели а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи. Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков съставя писмо, с което уведомява апостолите в Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, че въстанието е започнало. Понеже писмото е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то става известно като „Кървавото писмо”. Веднага след получаване на вестта в Панагюрище Георги Бенковски обявява въстанието още на същия ден след обяд. Властта там преминава в създаден Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, начело с Павел Бобеков. На него се възлага ръководството на военните дела. Той изпраща чета начело със стотника Иван Парпулов, известен като Орчо войвода. Четата му трябва да подпомогне въстаниците в Стрелча и да осигури връзката между Панагюрище и Копривщица. На 22 април в Панагюрище тържествено се освещава въстаническото знаме, изработено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня. Веднага след обявяването на въстанието Панайот Волов и Георги Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Георги Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание. Първоначално турското население било смутено, но всички мюсюлмани били призовани на война срещу българите. Първа пада Стрелча, след нея Клисура, а на 30 април турците превземат и Панагюрище. Бенковски безуспешно се опитва да защити столицата. Изключителен героизъм показват въстаниците от Брацигово, Перущица, Пещера, Батак. На 7 май турските войски навлезли в Брацигово и арестували ръководителя на местните въстаници Васил Петлешков. Жителите на Перущица оказвали отчаян отпор на турците. Намерили последно убежище в божия храм, много от въстаниците сложили край на живота си, за да не попаднат в ръцете на врага. Кочо Честименски и Спас Гинев убиват жените и децата си, а след това и себе си, като по този начин доказват на дело думите „Свобода или смърт“. Още по-трагична била съдбата на Батак, където в продължение на часове само, били посечени или изгорени повече от 3000 души. Въстанието в IV революционен окръг, Панагюрище, било потопено в кръв. Хилядите жертви обаче не били напразно. Това проличало в думите на Георги Бенковски, който наблюдавайки от връх Лисец горящото Панагюрище възкликнал: „Моята цел е постигната вече. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее. А Русия — нека тя да заповяда“. В I-ви (Търновски) революционен окръг „кървавото писмо“ пристига със закъснение едва на 25 април, но там въстанието не получава масов характер. Местните комитети сформират чети, с които се надяват да водят успешни действия срещу турците. След тежки боеве обаче, четите са разбити. Особено ожесточени сражения водил отрядът на поп Харитон, който успява да се укрепи в Дряновския манастир и 9 дена се отбранява срещу 10-хилядна турска армия. На територията на Търновски окръг действат и четите на Цанко Дюстабанов и на Йонко Карагьозов. И двете чети в състав около 200 души, имали краткотрайни успехи, след което били унищожени. Във II-ри (Сливенски) окръг властите успяват да арестуват част от изявените комитетски дейци още преди пристигането на „кървавото писмо“. На 3 май е обявено и въстанието в Сливен. Под ръководството на Стоил войвода и Георги Обретенов е сформирана малка чета, която не стига до масови бунтове. На 13 май, след няколкодневни сражения, четата е обкръжена и пленена. Загиват Стоил войвода, Георги Обретенов. В III-ти революционен окръг (Врачански) въстанието изобщо не избухва. На 4 май известието за въстанието в Южна България стига и във Враца. Комитетските дейци проявяват колебание и нерешителност. Те считали, че въстанието трябва да започне на 11 май. Местното ръководство очаквало появата на чета от Румъния, която да донесе необходимото оръжие и да предизвика масово надигане сред българите. На 18 май въстанието било обявено и във Враца. Събралите се няколкостотин души твърде бързо се разпръснали, след което се разнесла мълвата за настъпването на турските войски. В областта има твърде много турски части и местните дейци така и не се решават на действия. Още след получаване на вестта за въстанието, в Румъния започва подготовката на голяма чета. След като редица опитни предводители като Панайот Хитов, Филип Тотю и други отказват да я оглавят начело на четата застава Христо Ботев. В състава й влизат около 200 души. Преоблечени като градинари и търговци, четниците се качват на австрийския параход „Радецки“ от няколко румънски пристанища и на 17 май принуждават капитана на кораба да спре на българския бряг до село Козлодуй. Оттук започва походът на четата. Тя се отправя към Балкана, като води тежки сражения с много преследвачи — главно черкези и башибозуци. Особено тежки са боевете при Милин камък на 18 май. На 19 май четата се изкачва на Врачанския балкан към върха Вола. На 20 май през целия ден се води сражение с превъзхождащите сили на турците. Въпреки всичко четата успява да задържи позициите си. Привечер, след приключване на битката, Христо Ботев пада прострелян от вражески куршум на връх Камарата. След смъртта на войводата четата продължава героичния си поход под предводителството на Никола Войновски. В тежки сражения повечето от четниците са избити, заловени, и само малка част от тях успяват да се прехвърлят в Румъния. На 16 срещу 17 май на български бряг се прехвърля и четата на Таньо Стоянов, състояща се от около 20 души, която преминава в Източна България, но там тя е унищожена като в последната битка загива и войводата. Априлското въстание продължава около 1 месец с относително голяма интензивност. То обхваща много райони на страната и в него участват близо 10 хиляди въоръжени бойци. Потушено с голяма жестокост. Над 30 000 мъже, жени и деца са избити, стотици хиляди българи са подложени на репресии, стотици села са опожарени и ограбени. Жестокостите на турците не могат да се скрият от света. Сведения за тях първи дават дипломатическите представители на чуждите страни, които пребивават в империята и журналистите на големите европейски вестници. Изключителни в това отношение са заслугите на управляващия руското дипломатическо консулство в Одрин княз Алексей Церетелев, на генералния консул на американското посолство в Цариград Юджин Скайлер, на американския журналист Джон Макхаган, на англичанина Едвин Пиърс, на американския мисионер Жан дьо Весейин и други. В 200 европейски вестника са публикувани над 3000 журналистически материалa, които разкриват истината за потушаването на въстанието. По инициатива на руското правителство е създадена международна анкетна комисия за разследване на извършените престъпления. Активна роля в това отношение играят Юджин Скайлер и Алексей Церетелев. Към тях се присъединява и журналистът Джон Макхаган, който обнародва в английския либерален вестник „Дейли нюз“ серия вълнуващи статии, в резултат на което се разгръща масово движение на солидарност с българите, насочено срещу лорд Биконсфилд — най-известният защитник на Османската империя. В цяла Англия се организират събрания и митинги, събират се помощи за пострадалите. Своята солидарност към българите изразяват и представителите на общността във всички балкански страни, както и в много други държави — Швейцария, Испания, Австро-Унгария, Полша, САЩ, Франция. Най-широк отзвук българските събития намират в Русия. Там се организира масово движение в подкрепа на българите. Руската общественост настоява пред царското правителство незабавно да обяви война на Турция. Сред участниците в движението се открояват писателите Лев Толстой, Тургенев, Достоевски, ученият Менделеев и други. Априлското въстание става мощен революционен стимулатор на цялото българско общество. След разгрома на въстанието настъпва нарастване на политическата активност, насочена към радикално действие. Въстанието на българския народ от април 1876 година е най-значимата въоръжена изява на национално-освободителното движение. Като всяка национално-освободителна акция това въстание е своеобразна война, която съвместява едновременно политически и военни действия. Макар и смазано, националното въстание постига донякъде своите политически цели. Априлското въстание е най-мащабната проява на революционните борби през епохата на Българското възраждане, най-висшата проява на българската национална революция.

    Споделяне. Facebook Имейл Копирай връзката

    Други Публикации

    Близо половин килограм метамфетамин откриха в такси в София

    18/11/20269 006

    Какво не трябва да правим днес

    18/11/20268 986

    Вижте кога започва изплащането на коледните добавки от 50 евро

    17/11/20268 820
    Оставете отговор Отмяна на отговора

    Последни новини

    Нанков размаза Шишков за пореден път

    18/11/20261 874

    Ваня Григорова атакува Терзиев и Белобрадова за детските ясли

    18/11/20261 946

    Близо половин килограм метамфетамин откриха в такси в София

    18/11/20269 006

    Бойко Борисов: Държавата трябва да реагира срещу морските дронове

    18/11/20269 078
    Не пропускайте
    Акценти Политика

    Нанков размаза Шишков за пореден път

    От Неудобните18/11/20261 874

    Депутатът от ГЕРБ и бивш регионален министър Николай Нанков иронизира поредицата от инфраструктурни обещания на…

    Ваня Григорова атакува Терзиев и Белобрадова за детските ясли

    18/11/2026

    Близо половин килограм метамфетамин откриха в такси в София

    18/11/2026

    Бойко Борисов: Държавата трябва да реагира срещу морските дронове

    18/11/2026
    Последвайте ни
    • Facebook
    • YouTube
    • TikTok

    Абонирайте се за нашия бюлетин

    Бъдете информирани! Получавайте важните новини от "Неудобните" директно във вашата поща.

    "*" показва задължителните полета

    Това поле е за целите на валидирането и трябва да остане непроменено.

    Нашата мисия е да акцентираме върху ключови социални и политически въпроси, които често биват пренебрегвани от основните медии. Ние се стремим да стимулираме мисленето и дискусиите, като изтъкваме теми, които са от съществено значение за публичния дебат.

    Препоръчваме да прочетете

    „Барбито“ на висшето образование в любовна авантюра с властта? Университетите пред финансов колапс, Темелкова на бюджетния спектакъл в УНСС!

    12/11/2026

    Над 500 активни проблема в топлопреносната мрежа на София

    12/11/2026

    Световен ден за борба с диабета

    14/11/2026

    Николай Попов: Пътната безопасност трябва да стане държавен приоритет

    16/11/2026
    Най-популярни

    Калина Константинова спечели конкурса за най-голям депутатски задник

    28/02/202470 158

    Асен Василев го налапа … целия!

    23/01/202648 247

    Защо Кирил Петков излъга за визитата си в САЩ (Видео)

    13/02/202542 485

    Пело Кръстев би шута на Величие, погва сводника Стоименов и Фараона Михайлов

    12/01/202639 997
    © 2026 Неудобните. Всички права запазени.
    МОЛ: Галин Евтимов - neudobnitebg@gmail.com
    Изработка от SandyDev
    • Начало
    • ГЕРБ
    • ПП
    • Възраждане
    • ДПС
    • БСП
    • ИТН
    • ВЕЛИЧИЕ
    • МЕЧ
    • АПС
    • Други
    • Условия за Ползване

    Въведете горния текст и натиснете Enter, за да търсите. Натиснете Esc, за да отмените търсенето.