„Пътувам във влак. И минава кондукторката, а една много възрастна женица е без билет, че нямала пари, но кондукторката е безмилостна и я кара да се дотътри до коридора и слезе на първата гара.
И тоя пич на снимката, до него с готиното си гадже, стана, върна бабата на мястото й и плати най-спокойно билета й – 16 лв, специална тарифа за гратисчии. И понеже отидох при тях да ги поздравя, момчето каза: „О, никакъв проблем.Трябва да бъдем добри.“ Бабата пет пъти повтори: „Велико благодарско, момче, велико благодарско“, момчето прегърна момичето си, а влакът затрака ритмично по релсите: „има надежда, има надежда, има надежда…“
А. М. „От първо лице“ Албена Михайлова