Знаете ли защо всички таксита в Барселона са черно -жълти ? Само черно- жълти, по специална разпоредба на кметството , издадена през 1926 година. Впрочем, според каталунската символика, черното е цветът на траура , а жълтото цветът на позора. Така че такситата в Барселона, носят върху себе си символа на траура и позора. Както и всичко останало в Барселона, това е в памет на Гауди. Антонио Гауди е загинал в същия град, който сам е построил: ако го нямаше Гауди, Барселона нямаше да е същата. Световната си известност градът дължи на този знаменит архитект и неговите фантастични творби: здания с очи вместо балкони, дворец със зоопарк на покрива, лети железни порти във вид на дракони, дантелени кули, динозавър легнал на покрива на обикновена градска сграда, катедрала, само бегло напомняща за катедрала – на този човек в Барселона са разрешавали всичко и той е оправдал доверието. Барселона е била незначително провинциално градче, докато в нея не се появил странен човек, носещ в джоба си сурови яйца (защото яйцето е символ на красотата и вечността) и ненавиждащ правите ъгли (защото правият ъгъл е измислен от човека, а от Бога е кръгът) и готов да прави от камъка вълшебство. Талантът на Гауди бил забелязан от богатия барселонски индустриалец Еусеби Гюел, именно той е дал възможност на Гауди да строи всичко, което поиска, там, където поиска, и така, както иска. Така Гауди е получил пълни права в Барселона и трябва да се каже, че малко хора, които са получавали еднолични права за разпореждане в някой град, са били така милостиви с хората, изкуството и красотата. На 7 юни 1926 година Антонио Гауди, както винаги се разхождал из града и разглеждал облаците именно – тях той смятал за съвършени създания на природата, даващи на художника нови творчески идеи. Той е бил на седемдесет и четири години и не бил добре облечен, не защото не можел да си позволи, а защото това за него не било важно. По време на разходката Гауди е блъснат от трамвай. Отначало нито един файтонджия, нито шофьор на такси е искал да го вземе и откара в болница, тъй като джобовете му били празни и нямало възможност да си плати. Впоследствие е откаран в болница за бедни, където е разпознат едва на следващия ден от приятели, тръгнали да го търсят. На тяхното желание да го преместят в по-елитна болница, той отказва с думите: „Тук, сред бедните е моето място“. На 10 юни умира, оставяйки незавършено творението на живота си — катедралата „Светото семейство“. И тогава кметството на Барселона издава разпоредба: всички файтонджии и всички таксита на града отсега и завинаги да носят цвета на траура по великият Гауди и цвета на позора на човешкото коравосърдечие. А Гауди се оказал много по-милосърден към Барселона, ето писък на построените от него здания: 1883–1888 – Дом Висенс, Барселона 1883–1885 – Вила Ел Капричо, Сантандер 1884–1887 – Имение Гюел, Барселона 1886–1889 – Дворец Гюел, Барселона — паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО, 1984 1888–1894 – Училище и манастир на ордена на Света Тереза от Авила 1889–1893 – Епископски дворец в Асторга, Кастилия (Леон) 1891–1892 – Къща „Фернандес и Андрес“ (къща на Бонинесите), Леон 1891–1926 – Храм на Свeтото Семейство, Барселона 1892–1893 – Мисията на Францисканците в Танжер (не е реализирана) 1895–1898 – Винарски изби на Гуел , Гарафа 1898–1904 – Къща Калвет, Барселона 1898–1916 – Параклис и крипта на Колония Гюел, Санта Колома де Сервело 1900–1902 – Къща Фигерас на улица Белесгуард, Барселона 1900–1914 – Парк Гюел, Барселона – паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО, 1984 1901–1902 – Имение Мираляс 1904 – Складове на ковашкият картел Бадиа 1905 (май) – Проект на хотел «Attraction», Ню-Йорк (не е реализиран) 1904–1906 – Къща Батло , Барселона 1904–1914 – Реконструкция на Катедралата, Палма де Майорка
