Почивката е работа, при това сериозна, за да възстановим най-важните функции на тялото и психиката си, коментира за БТА психологът и психотерапевт д-р Пламен Димитров в един от най-предпочитаните за отпуски летен месец – август. Базовите потребности са смяна на обстановката и споделено време с любими хора, отбелязва психологът проф. Маргарита Бакрачева, заместник-декан на Факултета по науки за образованието и изкуството в СУ „Св. Климент Охридски“.
Каква е пълноценната почивка
Високите нива на стрес и неправилният начин на живот водят до това, че в първата седмица от ваканцията си сме всъщност в детокс и не чувстваме още ползите от отдиха, по-скоро стъпка по стъпка, при това много бавно, изравняваме неравностите в „нагънатия начин на живот“, отбелязва д-р Пламен Димитров. Затова казваме, че почивката е работа, при това сериозна, как да възстановим най-важните функции на тялото и психиката си. Когато има нерешени проблеми, почивката не може да бъде пълноценна, отдолу, подмолно, те разстройват и най-спокойното и наглед безметежно време. Така че най-често задачата на отпуска е да разрешиш проблеми, които са натрупани, коментира той. Препоръката му е да има физическа активност, пътуване, учене – почивката иска и мозъкът да превключи към неща, които са вълнуващи.
Според Димитров най-добрият вариант е, когато вграждаме в своя ежедневен ритъм достатъчно време за отдих, за детокс, защото сме много натровени от храните, които поемаме, от лекарства, информация, политика. Кратката ежедневна почивка ни позволява да се възстановим пълноценно.
Има хора на високи позиции с големи отговорности, които получават паник атаки и изпитват тревожност на третия-четвъртия ден от отпуска, защото са напуснали обичайния ритъм, тази пружина на ежедневието, която им е необходима, за да се чувстват компетентни и активни, разказва той. И допълва, че от тази гледна точка продължителността на почивката се определя от начина на живот.
Продължителният отпуск може да бъде форма на бягство от реалността, защото ни откъсва от това, което ни прави продуктивни и ни лишава от възможности да намерим себе си – дългото отсъствие от един осмислен график може да доведе до безделие, което всъщност не е почивка, а е другият полюс, предупреждава Пламен Димитров. По думите му в общества с висок социално-икономически статус много от хората страдат от емоционални и психични проблеми заради отегчението и липсата на натиск за използване на свободното време.
Има хора, които отделят време и имат навици да почиват пълноценно, това значи да имат връзка с природата по един изчистен начин, без излишни претоварвания, време за своите емоции и отношения. Една от важните части на лятната ваканция е да си с най-близки и любими хора по-често, отколкото в обичайното работно ежедневие, обяснява психологът.
Наблюденията на проф. Маргарита Бакрачева са, че през последните години все по-често се отчита търсенето на по-кратки почивки и лични резервации, както и изборът на по-разнообразни дестинации. Тя посочва, че някои проучвания отбелязват и нарастване на интереса към активни почивки, които съчетават добавена стойност – планинарство, колоездене, йога лагери, различни форми на „рефрешване“. Морето остава предпочитано място за почивка през лятото, казва проф. Бакрачева, като се позовава на данни от социологически проучвания.
Почивката може да е изкуство, което се научава, а не само купен пакет, коментира тя. Дали изборът е на по-дълга ваканция или по-кратки почивки, важно е пълноценното изживяване на всеки момент, без свръхочаквания. Експериментирането или установената традиция, морето или планината, са въпрос на предпочитан личен избор. Това, което прави почивката пълноценна, е възможността за изключване и презареждане, отбелязва тя. И доколкото луксът от физиологична гледна точка за минимум три седмици за адаптиране, за да може човек да се отпусне, е трудно постижим, т. нар. майндфулнес – осъзнато преживяване на момента, е това, което може да допринесе за това, смята проф. Бакрачева.
Влияят ли технологиите
Не бих казал, че телефоните, например, са лоша практика, защото с тях може да се върши много полезна работа, да се получава информация, да се учи, коментира д-р Пламен Димитров. Всеки инструмент, изобретен от човечеството, по-остър от каменната брадва, има много приложения – може да построиш къща за семейството си или да убиеш съседа от засада, така е и с телефоните, отбелязва той. По принцип с телефоните може да се злоупотребява. Потреблението на телефона зависи от целта, с която се свързваме с другите. Можем да общуваме с целия свят, да бъдем близки, да се видим – това е предимство, когато човек знае какво търси и прави, може и да бъде празно губене на време, бягство от реалността и един вид заместване на неща, които можем да свършим в реално време с реални хора при реално общуване, обяснява психологът.
Както във всяка една сфера от ежедневието, при почивките информационните технологии, в частност изкуственият интелект в последните години, имат голямо значение, казва проф. Маргарита Бакрачева. Планирането, съпоставянето, изборът, резервациите неизбежно са съчетани с платформи и публикувани отзиви, а самата почивка се отразява особено в социалните мрежи. Всеки е разположен някъде между полярностите пълно затишие и непрекъснато публикуване на всяка изпита чаша или сервирано блюдо, коментира тя. Технологиите са и основна промяна в „изключването“, което е и част от изследванията в Европа, правото на необезпокоявана почивка. Което на практика е както право, така и възможност за личен избор – да се откъснеш напълно или да продължиш да си в потока, независимо къде се намираш, посочва психологът. Разбира се, спецификата се определя и от сферата на дейност, и от заеманата позиция, и от това дали става дума за собствен бизнес, допълва проф. Бакрачева.
Умеем ли да почиваме
Д-р Пламен Димитров отбелязва, че умението да почиваш зависи и от икономическите стандарти. Много хора имат нерешени въпроси, които не им позволяват да заделят средства, и работят извънредно, не си вземат изобщо отпуск. Има много хора в нужда и това е реалност, която трябва да се отчита, коментира той. Това не е специфика само на българите, ние все пак имаме напредък в икономическо отношение, вижте колко хора са в Гърция. Ние имаме и много близка връзка с провинцията, много хора имат имоти или нещо наследствено и трябва да го поддържат или работят по градините си, обяснява психологът. Той разказва, че навремето Мишел Обама (съпругата на американския президент Барак Обама ) е научила деца да садят домати в градината на Белия дом.
Понякога истинската активност, свързана с ремонт, с грижа за имуществото, с обновяване на средата, може да бъде и активна форма на отдих и на „превключване“, защото част от почивката е именно да пренасочиш вниманието, ценностите, енергията си към различни от обичайните дейности, обобщава д-р Димитров. Той разказва, че често пациенти споделят, че след курортите имат нужда от почивка в домашни условия.
Тенденцията при младите, градските хора, е да са с по-тесен фокус на внимание, непрекъснато нещо трябва да ги ангажира, имат нужда от фестивали, концерти, събития. Но има и такива, които използват свободното си време да работят, и в България това не е никак малък процент от младежите, които в други страни просто си почиват през ваканцията. Това значи, че всъщност не можем да определим у нас поколенчески тенденции така ярко очертани, както са навън. Можем да кажем друго – няма достатъчно конструктивни неща и затова се злоупотребява с алкохол, цигари, да не говорими за вредните навици при храненето. Малко хора практикуват ежедневно някакъв вид спорт, отбелязва той.
Проф. Бакрачева посочва, че младите хора предпочитат морето за ваканцията си заради социалния живот и предлаганите забавления. Тя също отбелязва икономическия фактор – според данни на Евростат през 2024 г. 27% от гражданите на Европейския съюз на възраст 16 и повече години не са имали финансовата възможност да си позволят едноседмична почивка извън дома. Все пак в сравнение с 2023 г. този процент бележи спад от 1.5 пункта, а спрямо 2014 г. намалението е значително – с цели 10.6 процентни пункта. Най-голям е делът на хората, лишени от възможността за годишна почивка в Румъния – 58,6%. Следват Гърция с 46% и България, където 41,4% от населението не може да си позволи едноседмичен отдих извън дома. На другия полюс са страни като Люксембург, където едва 8,9% от хората съобщават, че не могат да си осигурят такава почивка, отбелязва тя.
Зимна или лятна почивка
Проф. Маргарита Бакрачева коментира, че почивката винаги е желана, независимо къде и как ще бъде прекарана. Изследвания за „профили“ на предпочитащите зимен или летен отпуск показва, че зимата е по-атрактивна за хора, които обичат приключения, екстремни спортове или нови физически предизвикателства – ски, сноуборд, планински преходи. Те може да имат по-висока склонност към търсене на силни усещания, обяснява тя.
Лятото е предпочитано от хора, които ценят топлината, морето и релаксацията с ориентация към удоволствия, комфорт и социални контакти. Летните пътувания често са по-социални – плаж, фестивали, групови активности, докато зимните почивки са фокусирани основно върху спорт, а не толкова върху масови събития. Това, разбира се, е свързано и с тяхната възможна комбинация, както и с лично възприемания температурен комфорт – дали човек понася по-добре студа или жегата, и зависи и от физиологията, и от настроението, обобщава проф. Бакрачева.
Индивидуалните различия са много големи, коментира и д-р Пламен Димитров и добавя, че понякога предпочитанията се определят и от конкретните възможности. Той отбелязва, че в България има и двете възможности – за почивка през лятото или през зимата, а може и да се избере комбиниран вариант – и през топлите летни месеци, и през зимните.
Важно е обаче да знаем и как най-лесно да се върнем към всекидневието след отпуск. Трябва да се започне плавно, не да се втурваме от първия ден, съветва Пламен Димитров. За хората със здравословен начин на мислене и живот в края на всеки 50 минути трябват 10 минути за отдих и възстановяване, важно е да се прави още от ранна възраст, за да стане добър навик, препоръчва той.