45-метров комин със стенопис за “Гинес” и щъркелово гнездо е новата атракция на Дряново. Идеята за най-високия стенопис, правен изцяло по алпинистки способ, от художник, висящ на въжета, е на собственика на бившата фабрика “Бачо Киро” Владимир Лафчийски. А като алпинист го изрисува художникът Крум Балджийски, който живее в Лондон. На Балджийски е проектът индустриалният димоотвод на старото текстилно предприятие в центъра на града, превърнат в произведение на изкуството. За вписването му в Книгата на рекордите вече са изпратени документи. Чака се 3 месеца, но през това време ентусиастите вече планират да го превърнат в забележителност, която даже да конкурира “Звук и светлина” на Царевец в Търново. “Пръстените на времето” се нарича стенописът, който проследява културните съкровища по нашите земи от времето на палеолита. Коминът е разделен на 5 секции по 9 метра като различни епохи от човешката история по тези земи – “Палеолит”, “Култура Варна”, “Траки”, “Средновековие” и “Възраждане”. Започва се още от 45 000 години назад. “Вече шести сезон археолози от цял свят идват в Дряново, работят в пещерата “Бачо Киро”. Те откриха човешки материал и когато го датираха, се оказа, че първият хомо сапиенс в Европа е отседнал тук”, разказва Лафчийски. Находките от дряновската пещера са на възраст между 45 и 47 хил. години. “Хомо сапиенс се различава от неандерталеца, защото се занимава с изкуство. Намерени са зъби, обработени като огърлица. Те влязоха в “Нейчър” – най-престижното списание”, допълва бизнесменът. В негова къща в Дряново е базата на експедицията. На съхранение там са хиляди находки, събрани в пластмасови сандъци. А първообразът на огърлицата от зъби е важен акцент в рисунката върху комина. Всъщност стенописът не би бил възможен, ако Владимир не бе споделил авангардната си идея с родственик от Ихтиман – художника Крум Балджийски, по-известен като Krom Bagelsky, защото живее и твори в Лондон. “В Ихтиман има един много висок комин, който се вижда от повечето точки на града. От малък мечтая да нарисувам комин на фабрика, тъй като е огромно нещо, но дори не се надявах да ми се случи. Като че ли съдбата ми помогна”, разказва Крум.
