Ново научно изследване на учени от Еврейския университет в Йерусалим поставя под въпрос едно от най-разпространените схващания за аутизма. Според резултатите хората от аутистичния спектър могат да разпознават емоциите на околните също толкова точно, колкото и хората без аутизъм.
Авторите на проучването смятат, че социалните затруднения при хората с аутизъм не се дължат на липса на емпатия, а на различен начин на общуване и възприемане на емоционалните сигнали. Те подчертават, че е необходимо повече взаимно разбиране, вместо да се поддържат остарели представи, че хората с аутизъм не са способни на съпричастност.
„Това проучване е принос към нарастващия брой доказателства, че емпатията не е нещо, което хората с аутизъм просто не притежават“, коментира ръководителят на изследването д-р Йонат Рум.
За целите на проучването учените разработват нов метод за оценка на емпатията. Възрастни хора с аутизъм и без аутизъм записват видеа, в които разказват лични истории с емоционално значение. След това стотици участници гледат записите и в реално време оценяват какви емоции изпитват разказвачите.
След сравнение между тези оценки и самооценките на участниците учените установяват, че хората с аутизъм се справят също толкова успешно при разпознаването на емоциите, колкото и хората без това състояние.
Изследването показва още, че хората с аутизъм може да разбират малко по-добре емоциите на други хора от аутистичния спектър. Макар разликата да не е голяма, тя подкрепя теорията за т.нар. „двустранна емпатия“, според която социалните недоразумения възникват и от двете страни заради различия в комуникацията, а не поради липса на съпричастност.
Любопитен извод от проучването е и че увереността на човек в собствената му емпатия невинаги е показател за това колко точно разбира чувствата на околните. Въпреки че участниците без аутизъм по-често определяли себе си като по-съпричастни, те не показали по-добри резултати при разпознаването на реалните емоции.
Според учените тези резултати могат да променят подхода към хората с аутизъм в образованието, семейството и клиничната практика. Вместо усилията да бъдат насочени единствено към адаптирането на хората с аутизъм към общоприетите модели на общуване, е важно да се насърчава взаимното разбиране и уважение между всички.