Работата на бабите акушерки и началото на модерната родилна помощ у нас оживяват в експозицията на Музея по история на медицината във Варна. В залите, посветени на народната медицина, посетителите могат да проследят как са протичали ражданията в миналото, какви обреди са ги съпътствали и какви практики са прилагани за здравето на майката и детето, разказа за БТА уредникът Ели Маринова.
Сред билките, баянията и гадателските ритуали са подредени и „инструментите“ на бабите акушерки. Във витрините може да се види сърп, с който е била прерязвана пъпната връв – изваряван, а в някои краища на страната и обливан с ракия. Показани са и плодове от нар, използвани като средство за предпазване от бременност, както и билки, прилагани при лечение на полово предавани болести.
Съседното помещение представя прехода към модерната медицинска помощ – първите специализирани инструменти, стол за раждане и метална решетка, върху която са поставяни новородените. Там се намира и фотографията на Христина Хранова, родена през 1851 година – първата дипломирана и реално практикуваща акушерка в България. Макар първата дипломирана акушерка да е Райна Попгеоргиева – Райна Княгиня, тя никога не упражнява професията си, докато Хранова помага за раждането на около 3500 деца. Известно е още, че тя е първата жена спасител у нас и по време на живота си във Варна е спасила от удавяне 54 души.
В експозицията се обръща специално внимание и на празника Бабинден, който се отбелязва на 21 януари от векове. Уредникът Ваня Тонкова обяснява, че той е част от т.нар. „водици“ – цикъл от празници след Йордановден и Ивановден, макар самият Бабинден да не е църковен. Смята се, че е свързан с водата, тъй като бабата акушерка е наричала вода, за да мине раждането леко и без усложнения.
Празнуването е преминавало през три основни етапа – обредното изкъпване на акушерката, посещенията ѝ в домовете на децата, които е изродила, и гощавка, на която са присъствали само жени. Бабата е имала важна роля не само при самото раждане, но и преди него – давала е съвети на бременната, както и през първите 40 дни от живота на детето, до представянето му пред обществото и църквата. Според вярванията тя е посрещала и орисниците, като за целта се е приготвяла специална трапеза.
Да бабува е можела жена извън фертилна възраст, която е считана за „чиста“ – не живее с мъж и редовно посещава църква. Въпреки строгите изисквания във всяко селище е имало такава жена, която се е ползвала с изключително висок авторитет. Тя е била викана при трудни раждания и е трябвало да се отзове незабавно, като по пътя е минавала по скрити пътеки, за да не бъде виждана – вярвало се е, че това ще улесни раждането.
Бабите са участвали и при проблеми с бездетността, като практиките са съчетавали билки, полуезически ритуали и молитви. Част от тях са прилагали и крайни методи – използване на части от плацентата или отвари за предизвикване на аборт, които често са завършвали фатално. При самото раждане се използвали множество ритуали – от развързване на възли и отваряне на врати и прозорци до пиене на вода от „щастлива“ родилка или раждане в изправено положение.
Въпреки странните от днешна гледна точка практики, целта винаги е била една – да се облекчи болката и да се даде шанс за живот на майката и детето. Шансовете за оцеляване обаче често са били минимални, а грижите за недоносените бебета са се свеждали до затопляне, намазване с мед и масло и надеждата, че ще оцелеят.