Коментар на Галин Евтимов
Румен Радев отново показа, че не уважава институциите, които не контролира. Този път не с реч, не с указ, а с нещо уж „дребно“ – закъснение. Но в политиката дребни неща НЯМА!
Президентът обявява 10:00 часа за връчване на първия проучвателен мандат на най-голямата партия ГЕРБ.
Мястото – неговата сграда. Гостът – кандидатът за министър-председател Росен Желязков, който идва навреме, а Президентът – не! Три минути! Три минути мълчаливо послание: „Чакайте ме. Аз съм над вас.“
Когато домакинът демонстративно не уважава госта, това не е закъснение от трафик, не е организационен гаф, не е човешка грешка, това е демонстрация на власт.
В момент, в който България е в институционална безтегловност, президентът вместо да бъде стабилизиращ фактор, долива бензин в кризата, като унижава парламентарната процедура. Първият мандат не е лична покана. Това е конституционно задължение.
И когато президентът кара кандидата за премиер да го чака, той показва презрение не към Желязков, а към парламентарната демокрация. Румен Радев отдавна води тиха война срещу редовната власт. Служебни кабинети, политически внушения, постоянни атаки срещу партиите и парламента – всичко това подготвя почвата за една опасна идея, че легитимността не идва от изборите, а от президентската институция. Закъснението не е случайно. То е част от модела: -подценяване на Народното събрание, демонстративна дистанция от политическите сили, внушение за президентско превъзходство.
Това поведение няма нищо общо с европейската демократична традиция. То напомня повече на авторитарен манталитет, при който всички чакат „началника“.
Тези три минути наглост на Радев казаха всичко. В нормална държава президентът чака премиера, не обратното. В нормална държава държавният глава пази формата, защото форматът е гаранция за съдържанието. В нормална държава институциите се уважават, дори когато не си съгласен с тях.
Но в България, при Румен Радев, виждаме друго – личното его пред държавния ред. Три минути бяха достатъчни, за да стане ясно, че президентът не търси диалог, не търси стабилност, не уважава процедурата, която сам задейства.
Демокрацията не е за закъсняване. Това поведение не е просто некоректно. То е опасно. Защото когато президентът демонстративно нарушава протокола, утре ще наруши и духа на Конституцията.
Демокрацията не се руши изведнъж. Тя се подкопава с жестове. С мълчание и показна арогантност.
И когато президентът закъснява за демокрацията, България плаща цената!