Убийствен коментар на един от най- известните политически антрополози у нас Георги Николов- Гецата минути след гласуваната оставка на вече бившия председател на Народното събрание Никола Минчев. Публикуваме без редакторска намеса. Единствено в сайта neudobnitebg.com Комунизмът си отива! Израснах с този лозунг. Беше в детството ми и настръхвах всеки път, когато чувах тази песен на Васко Кръпката. Чувствах се значим, като част от общественото недоволство. Като част от множеството, мечтаещо за свобода, но притискано в рамките на десетилетия от няколко вътрешни и един външен сатрап. Бях едва на осем, но го усещах сякаш от това зависи животът ми. Настроението беше такова. И комунизмът си отиде, слава Богу. Но остави наследства- финансови, обществени и роднински. Сега ние продължаваме да се борим със тези наследства и постигнахме една малка победа, след седмица следва и по- голяма. Но е сладко чувството. Никола Минчев със сигурност е начетен симпатяга…в очите на близките си. Кирил Петков е Просто Киро за Лена и останалите му приближени. Асен Василев ще кажа какъв е, когато и на него му излязат скандалните записи от камери. Да се бяха пазили! Симпатяги са, ама защо им беше да търсят партньор в лицето на олицетворението на хипер- либералното синьо Христо Иванов? Млади са и не трябваше да посягат към загиващия политически архаизъм в лицето на Нинова! Слави им показа кои са. Едни доверчиви, непознати всезнайковци, които искаха да ни трапосат откровения, алкохолно зависим милиционер Бойко Рашков за шеф на КПКОНПИ! Не стига, че го търпяхме и в ролята му на милиционерски фелдфебел. Те и в момента са напът да „изчегъртат“ националния интерес по темата Македония, но май се усетихме на време. И усетих отново онова сладко чувство на свобода, за което ви говорих в началото. Надявам се след седмица страната ни тотално да се освободи от това политическо и икономическо клеймо, което му лепнаха хората на Промяната. Моля се управлението да поеме някой, който да овладее инфлацията, външнополитическия хаос, медийния натиск, ширещите се далавери и всичко останало, което успяха да ни завещаят Лена, Руди Гела и компания в рамките на само няколко месеца управление. И най- вече се моля Линда да е щастлива. Тя е частното олицетворение на това, което момчето от Харвард оставя след себе си!
