Президентът Румен Радев отново се погрижи да създаде напрежение там, където уж се закле да го няма. Този път заяви, че щял да напусне президентството „със свой политически проект“, и то „когато най-малко го очакваме“. Така държавният глава изглежда решен да превърне институцията в стартова площадка за лични политически амбиции – ход, който може да изненада само онези, които не са следили последните години от мандата му.
Президентска функция ли изпълнява Радев, или репетиция за бъдеща партия? Изказването му напомня повече на рекламна кампания за нов политически продукт, отколкото на институционално поведение. Президентът обещава „обединение“, но на практика обслужва само идеята за следващия си политически ход.
Когато бюджетът е измама, но проектът е изненада
В коментарите си към проектобюджета президентът удари поредния си словесен шамар – първо бил „бюджет на измамата“, после „на отложената измама“. Радев очевидно е решил да се превърне в институцията за вербални присъди, без реални данни, но с добре отработена драматургия.
Тревожно е друго: как човек, който претендира да бъде надпартиен коректив, използва всяка икономическа тема като сигнал за партиен старт. Изглежда удобно – когато прогнозираш апокалипсис, всяко бъдещо участие в политическия живот може да бъде представено като „спасителна мисия“.
Олигарси управляват службите? Радев управлява кого?
Със сериозен тон президентът обяви, че „службите и специализираните структури на МВР“ били „впрегнати от олигарси“. Тук вече граничим със сюрреализъм.
Службите, които той назначава?
Структурите, които той контролира?
Институциите, които сам пренареждаше във всеки служебен кабинет?
Ако тези органи са попаднали под натиск, значи или държавата е излязла от контрол, или Радев признава собствен управленски провал. Но вместо да поеме отговорност, президентът предпочита да раздава обвинения. Защото така звучи по-удобно преди старт на политически проект.
„Площадът не е място за разделение“ – казано от човек, който раздели нацията
Парадоксът на деня дойде от познатия призив, че „площадът трябва да обединява“, докато „който дели българите работи за партийни интереси“.
Това изречение би било напълно коректно, ако не звучеше точно от президент, който години наред противопоставя институции, партии, граждани и цели професии.
Призивът му звучи така, сякаш хирург критикува разрези.
Когато човек едновременно намеква за лична политическа формация и обвинява другите в партийни интереси, в обществото остава един-единствен извод:
Румен Радев не се държи като обединител, а като лидер на партия в подготовка – само че използва президентството за рекламна сцена.
А това е опасно.
Опасно за институциите, опасно за доверието, опасно за държавата.
България има нужда от президент.
Не от политически проект с президентски адрес.