Министерството на образованието и науката предлага въвеждането на единен национален инструментариум за проследяване на развитието на децата в предучилищното образование. Целта е всички детски градини и училища да използват еднаква методика и критерии, а напредъкът на всяко дете да може да бъде проследяван още от постъпването му в детската градина.
Промените са заложени в проект за изменение на Наредбата за предучилищното образование, който е публикуван за обществено обсъждане.
В момента отделните образователни институции сами определят подходите и инструментите, с които проследяват развитието на децата. Според МОН това води до различни практики и затруднява прилагането на общи критерии, включително при определянето на готовността за първи клас.
Новата система предвижда всички педагогически специалисти да работят по една методика, а електронната среда на министерството да подпомага проследяването на напредъка във времето.
Особен акцент ще бъде поставен върху ранното установяване на затруднения в езиковото развитие. При деца, които не владеят достатъчно добре български език, учителите ще могат да прилагат методика за допълнително обучение и да осигуряват необходимата подкрепа. След това ще се проследява дали предприетите мерки дават резултат.
Предложеният инструментариум е разработен по Националната програма „Хубаво е в детската градина“. При постъпването на детето развитието му ще се проследява чрез наблюдение в естествена среда и кратки, лесни за изпълнение задачи. Идеята е да се отчита обичайното му поведение, а не представянето му в конкретен момент.
Важно е, че системата няма да поставя оценки на децата и няма диагностичен характер. Тя трябва да служи като ориентир за педагогическите специалисти и родителите и да помогне за по-ранното установяване на области, в които детето може да се нуждае от допълнителна подкрепа.
Ще се проследяват шест основни направления – двигателни умения, фина моторика, практически умения, когнитивно, езиково и социално-емоционално развитие.
Специално внимание е предвидено за 3-годишните деца. Допълнителни възможности за ранно установяване на конкретни затруднения се предлагат и чрез промени в Наредбата за приобщаващото образование.
Инструментариумът ще се използва и преди постъпването в първи клас. Така бъдещите учители ще могат да получат по-пълна информация както за силните страни на детето, така и за областите, в които то среща трудности. Целта е още от началото на училищното образование работата да бъде по-добре съобразена с индивидуалните му потребности.
Системата ще обхваща и деца, които не са посещавали детска градина в България или пристигат от друга държава.
Методиката вече е изпробвана в повече от 470 детски градини с над 4100 деца от първа и четвърта възрастова група. Близо 500 педагогически специалисти са преминали обучение за работа с нея.
С проекта се прави и уточнение по отношение на следобедната почивка. Действащите правила и сега предвиждат време и условия за почивка, но не налагат задължителен следобеден сън. Новата редакция трябва да направи това по-ясно и да позволи почивката да бъде организирана според потребностите на децата.
Предлага се и минимално образователно изискване за длъжността „помощник-възпитател“. За заемането ѝ ще бъде необходимо кандидатът да има завършено най-малко средно образование.