Остър спор за поскъпването на стоките, еврозоната и бюджетната политика беляза петъчния парламентарен контрол. Депутатът от „Продължаваме промяната“ Венко Сабрутев обвини управляващите в противоречиви послания за причините за ръста на цените.
Според Сабрутев премиерът Румен Радев свързва поскъпването с влизането на България в еврозоната, докато финансовият министър Гълъб Донев е изразявал позиция, че единната валута не е причината за по-високите цени.
Спорът започна, след като Радев отправи критики към ПП и ги обвини, че преди приемането на еврото са уверявали обществото, че цените няма да се увеличат. Премиерът постави въпроса и за обещаваните инвестиции след присъединяването към еврозоната.
В отговор Сабрутев пусна от парламентарната трибуна старо изказване на Радев, свързано с намеренията му да се бори с високите цени. Депутатът поиска управляващите да дадат единна позиция за причините за инфлацията и попита дали разминаването е между премиера и финансовия му министър.
Радев отхвърли критиките и призова опозицията да не спекулира с темата за цените. Той отново заяви, че правителството води борба срещу олигархични зависимости, а в хода на дебата насочи вниманието и към предстоящото връщане на тленните останки на цар Самуил.
Напрежение имаше и по темата за държавния бюджет. От „Демократична България“ Ивайло Мирчев постави под съмнение възможността планираният дефицит от 5,7% да бъде достигнат до края на годината без рязко ускоряване на разходите.
Дефицитът от 5,7% действително е заложен в приетия бюджет за 2026 г., като максималният размер на новия държавен дълг е определен на 10,1 млрд. евро.
Мирчев твърди, че при отчетен към момента по-нисък дефицит правителството ще трябва значително да увеличи разходите през оставащите месеци, ако иска да достигне заложената бюджетна рамка. Според него това поставя въпроси както за реалистичността на първоначалното планиране, така и за потенциалния натиск върху инфлацията.
Финансовият министър Гълъб Донев защити бюджета и заяви, че дефицитът ще остане в рамките на предвидените 5,7%. Позицията му е, че значителна част от натрупаните разходи и задължения произтичат от решения на предишни управления.
Така парламентарният контрол се превърна в спор не само за цените, но и за това кой носи политическата отговорност за инфлацията и състоянието на публичните финанси.