Предстоящият конгрес на БСП се очертава като решаваща битка не просто за лидерския пост, а за посоката, в която ще поеме партията. Залогът този път не е персонален, а ценностен – дали левицата ще продължи по пътя на обновлението и прагматизма, или ще се върне под контрола на добре познатите партийни апаратчици и номенклатурни кръгове.
На този фон Атанас Зафиров влиза в конгреса като фаворит, подкрепян от структурите, които виждат в него гарант за стабилност, коректност и реална политика. Зафиров успя да наложи по-умерен, диалогичен и прагматичен стил на ръководство, който в последните години извади БСП от изолацията и ѝ върна политическата тежест.
Под негово ръководство партията не само запази организационната си цялост, но и започна процес на разширяване и облагородяване – чрез партньорства със сродни леви и социалдемократически формации от други държави и чрез по-ясно позициониране в европейския ляв спектър. Вместо конфронтация на всяка цена, БСП започна да търси съюзници, политики и реални решения.
Срещу този модел обаче се изправят вътрешнопартийни кръгове, съставени от бивши и настоящи депутати, министри и апаратчици, за които партията е средство за достъп до власт, ресурси и лични облаги. Тези среди не крият амбицията си да си върнат контрола над БСП, за да възстановят старите схеми, задкулисните договорки и вътрешните зависимости, които години наред отблъскваха избирателите.
Именно затова конгресът ще бъде сблъсък между две визии – едната, олицетворявана от Зафиров, за честна, отворена и модерна левица, и другата – на партийното статукво, за което промяната е заплаха, а властта – самоцел.
Мнозина в партията виждат в Атанас Зафиров не просто председател, а последната реална бариера срещу превръщането на БСП отново в затворен клуб за „свои хора“. Очакванията са той да надделее именно заради това – с коректност вместо интриги, с прагматизъм вместо лозунги и с ясното разбиране, че партията съществува, за да служи на хората, а не на личното благосъстояние на шепа функционери.
Резултатът от Конгреса ще покаже дали БСП е готова да защити постигнатото и да продължи напред, или ще позволи миналото отново да диктува бъдещето ѝ.