Турският президент Реджеп Тайип Ердоган отрече да се опитва да промени конституцията, за да остане на поста си, когато мандатът му изтече след три години.
Ердоган е начело на Турция от 22 години – първо като министър-председател от 2003 г., а след това като президент от 2014 г. Той обаче не може да се кандидатира отново, освен ако правилата не бъдат променени или не бъдат свикани предсрочни избори. „Искаме новата конституция не за себе си, а за страната ни. Нямам интерес да бъда преизбран или да се кандидатирам отново за длъжност“, заяви той.
Въпреки това последните изказвания и действия на Ердоган засилват спекулациите, че той възнамерява да остане президент и след края на мандата си през 2028 г., отбелязва Би Би Си.
През януари певец го попита дали ще се кандидатира за още един мандат, на което Ердоган отговори: „Аз съм, ако и вие сте.“ На следващия ден говорителят на партията му потвърди, че въпросът е в дневния им ред: „Важното е, че нашата нация го иска.“
Макар че много турци биха искали Ердоган да остане президент, социологическите проучвания показват, че той изостава от кмета на Истанбул от опозицията – Екрем Имамоглу, който беше арестуван през март и все още е в затвора. Арестът на Имамоглу по предполагаеми обвинения в корупция, които той отрича, се възприема от неговите поддръжници като политически мотивиран и предизвика едни от най-големите протести в Турция през последното десетилетие. Анкетите показват, че подкрепата за кмета се е увеличила, откакто е задържан в затвора в Силиври, недалеч от Истанбул.
Властите блокираха профила му в социалната мрежа „X“ в Турция и продължиха с натиска върху градската администрация, като през последните дни задържаха още 18 служители по подозрения в корупция, включително и говорителя на общината – Танер Четин.
Задържането на Имамоглу бе остро критикувано от международната общност, но Ердоган до голяма степен избегна упреци, тъй като западните съюзници го разглеждат като ключов партньор в рамките на НАТО.
Ердоган допълни, че настоящата конституция на Турция не отразява вижданията на гражданското общество, тъй като е създадена след военния преврат през 1980 г., въпреки множеството ѝ изменения. „В толкова бързо променящ се свят възможно ли е да се постигне напредък с конституция, написана при условията на преврат?“, попита той. Сега действащата конституция допуска само два петгодишни президентски мандата. Ердоган вече е в третия си мандат, но твърди, че първият не следва да се брои, тъй като е бил преди прехода от парламентарна към президентска система на управление.
Тази промяна беше въведена с конституционен референдум през 2017 г., който предостави значителни правомощия на президента, но не промени ограничението от два мандата.
За да се проведе нов референдум, Ердоган се нуждае от подкрепата на поне 360 депутати в 600-местния парламент, докато в момента разполага с 321. При 400 гласа би могъл директно да промени конституцията. Наскоро той направи стъпки към прекратяване на над 40-годишния конфликт с Кюрдската работническа партия (ПКК), което някои тълкуват като опит да си осигури подкрепата на кюрдската общност за нова конституция.
По думите на Ердоган, след като ПКК сложи оръжие, прокюрдската партия ДЕМ ще има възможност да участва в политиката „по много по-силен начин“. ДЕМ има 56 депутати, и с тяхната подкрепа шансовете на Ердоган за конституционни промени значително биха се увеличили.
Заместник-председателят на опозиционната Републиканска народна партия, Али Махир Басарир, заяви, че Ердоган няма шанс да се кандидатира отново заради конституцията, която сам е въвел. Според него, макар че Ердоган би могъл да свика предсрочни избори, дори това не е допустимо.
