Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на първо четене прекроения Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г., внесен от Министерския съвет (МС).
Бюджетът на ДОО е първият в евро и възлиза на 15,259 млрд. евро.
Законопроектът предвижда от 1 януари минималната работна заплата (МРЗ) да стане 620,20 евро, а максималният осигурителен доход – 2300 евро.
Заложено е размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да се повиши на 460,17 евро, а размерът на паричното обезщетение при завръщане на работа преди детето да навърши 2 години да се повиши от 50 на 75 на сто.
Средната пенсия през 2026 г. се очаква да достигне 541,20 евро. Очаква се нейният размер да се повиши номинално с 8,5%. Ръстът надхвърля повече от два пъти прогнозираната стойност на средногодишната инфлация за догодина от 3,5%. Това означава, че покупателната стойност на доходите на възрастните хора ще се увеличи.
Предвижда се от 1 юли 2026 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., да се осъвременят по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по т.нар. швейцарско правило с между 7% и 8%.
От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 322,37 евро на 346,87 евро.
От 1 юли размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по швейцарското правило.
През 2026 г. жените, работещи трета категория труд, ще могат да се пенсионират, ако са навършили 62 години и 6 месеца и имат 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията ще са 64 години и 9 месеца навършена възраст и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж.
През 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,421 млрд. евро, което е 11,3% от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на България. Тези разходи са с 1,097 млрд. евро или с 8,9% повече спрямо 2025 г.
Една от най-съществените промени е осигуряването на достъп на медицинските комисии към териториалните поделения на НОИ до електронните здравни досиета на гражданите. Достъпът ще се предоставя единствено след писмено съгласие на лицето и ще се използва за експертизата на работоспособността – особено при освидетелстване и преосвидетелстване от ТЕЛК.
Въвежда се и нов механизъм за препращане на ТЕЛК решения за ново произнасяне, когато в хода на разследване бъдат установени съмнения за фалшифицирана медицинска документация.
Промените предвиждат пълно електронно издаване и обработване на болничните листове.
Осигурителите ще имат пряк електронен достъп до данните, което според правителството ще намали административната тежест и злоупотребите.
За една година държавата ще освободи работодателите от вноски във фонд „Гарантирани вземания“, като средствата ще се покриват чрез вътрешни трансфери.
Надзорният съвет на НОИ ще може да преразпределя средства вътрешно, без да увеличава общия размер на разходите. Икономии от персонал ще могат да се използват за допълнително стимулиране на служителите.
Законът влиза в сила от 1 януари 2026 г., а част от текстовете – от 1 юни 2026 г.