Николай Нанков от ГЕРБ-СДС постави серия от конкретни въпроси около договора за изграждането на 2,7-километров участък от автомагистрала „Струма“ край Симитли и настоя за пълна прозрачност как е определена цената и защо не е проведена открита процедура с реална конкуренция.
Повод за реакцията му е договорът на стойност близо 108 млн. евро с ДДС, който предизвика широк обществен и политически дебат заради изчислената стойност от приблизително 40 млн. евро на километър.
Нанков насочва вниманието към най-съществения според него въпрос – защо при голямата разлика между получените ценови предложения не е проведена открита процедура по Закона за обществените поръчки, която да позволи реална конкуренция между компаниите.
По думите му при предварителните пазарни консултации са били представени оферти със значително различни стойности – от около 60 млн. евро до над 100 млн. евро.
Именно тази разлика, според Нанков, е трябвало да бъде достатъчно основание държавата да потърси най-добрата възможна цена чрез открито състезание между кандидатите.
„Важният въпрос е защо няма открита процедура по Закона за обществените поръчки, за да бъде определена реалната, а не максималната цена“, заявява той.
Нанков оспорва и аргумента на регионалния министър Иван Шишков, че прекратяването на процедурата би могло да доведе до съдебни претенции срещу държавата. Според депутата договорът е бил подписан едва наскоро и затова трябва ясно да се обясни какви конкретни юридически рискове са съществували преди подписването му.
От своя страна Шишков твърди, че кабинетът му е наследил вече започнала процедура и определени параметри, а при прекратяването ѝ държавата е можела да бъде изправена пред съдебен спор и финансови претенции. Той подчертава още, че в проекта не влизат само 2,7 километра магистрала, а и два пътни възела, преместване на инфраструктура и дейности в района на Симитли.
Нанков обаче настоява, че именно заради мащаба на инвестицията обществото има право да знае защо е избран конкретният модел на възлагане и дали държавата е направила всичко възможно да получи най-добрата цена.
Той поставя и въпроса защо процедурата не е била прекратена и стартирана отново при различни условия, както според него е направено с други обществени поръчки.
С позицията си Николай Нанков отново насочва дебата към прозрачността при големите инфраструктурни проекти и ефективното използване на публичните средства.
Основното му послание е, че при договор за десетки милиони евро обществото трябва да получи ясни отговори – как е формирана цената, защо е избран конкретният изпълнител и дали е имало възможност същият проект да бъде реализиран при по-ниска стойност.