България остана в т. нар. „сив“ списък за пране на пари на междуправителствената Специална група за финансови действия (FATF). Страната бе вкарана в него през октомври 2023 г. при финансовото управление на Асен Василев. Включването в списъка показва, че за тези страни трябва да има засилен контрол заради твърде високо ниво на пране на пари. Всички държави, част от списъка, обаче работят с Групата за отстраняване на пропуските си.
Според организацията държавите в „сивия“ списък страдат от „стратегически недостатъци“ в усилията си за противодействие на прането на пари и финансирането на тероризма, съобщава economic.
България и Хърватия са единствените две страни членки на Европейския съюз, част от списъка. Хърватия обаче влезе в него през юни 2023 г., след като вече бе станала част от еврозоната. България все още не отговаря на критериите за еврозоната и в публикувания конвергентен доклад от Европейската централна банка (ЕЦБ) преди броени дни тя обърна специално внимание на влизането на България в списъка, като насърчава страната да ускори усилията си за изпълнение на елементите на плана за действие“.
Така въпреки че на теория инфлацията изглежда единствената пречка пред влизането в еврозоната, ЕЦБ на практика даде знак, че участието в списъка за нея представлява проблем.
В своя доклад FATF отбелязва, че България трябва да продължи да работи по изпълнението на своя план за действие за преодоляване на стратегическите си недостатъци, включително чрез отстраняване на пропуските в него, осъществяване на надзор върху оператори на парични преводи, обменни бюра и брокери на недвижими имоти, подобряване на разследванията и съдебните преследвания за корупция в големи мащаби и организирана престъпност, идентифициране на най-уязвимите към злоупотреба с финансиране на тероризма организации с нестопанска цел.
В същото време Турция, която попадна в „сивия списък“ през октомври 2021 г., е извадена от него. FATF отчита „значителен напредък“ като отделяне на повече ресурси за надзор на спазването на изискванията за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма от високо рискови сектори и увеличаване проверките на място.
Анкара се надява стъпката да увеличи капиталовите потоци към Турция и да укрепи доверието на международните инвеститори във финансовата ѝ система.