Коментар на Деница Сачева в Социалните мрежи
Да оставим настрана кога е получена поканата за Давос. Това са документално ясни факти – има грами, документи, адресати и прочее.
Поканен е не Румен Радев, а България. Ако президентът на Република България се казваше Иван Иванов, то поканата щеше да е до Иван Иванов.
Да се върнем на същественото.
Държавата ни е поканена да стане един от основателите на Съвет за мир по инициатива на американския президент Доналд Тръмп, в която роля ще има и един от най-успелите български дипломати Николай Младенов.
Защо Президентът на България има покана, но не отива в Давос, а предпочита да подаде оставка? Вероятно по същите причини поради които смяташе, че има нужда от референдум за еврото, но не намери сили да каже той самия за или против еврото е. Или по същите причини поради които ще бори корупцията заедно с Ахмед Доган. Радев иска да бъде едновременно гълъб на мира, ястреб на суверенитета и неутрален наблюдател с микрофон, докато е дълбоко нагазил от церемониалната в изпълнителната власт. Практикува политиката на ол-инклузив с претенция за ексклузивно.
За България е важно да участва в международни инициативи. Отсъствието не е неутралитет. Отсъствието прави малката държава невидима. Дипломатическият капитал за всяка държава е възможността да говори, да изразява позиция, да поставя интересите на масата, а не да се крие под масата. Присъствието в Давос на учредяването на Съвета за мир е възможност за разговор. Активните държави печелят. Това е дипломацията. Проблемът у нас е, че някои политици се опитват да превърнат всяка покана в геополитически тест за лоялност, вместо в инструмент за влияние.
България не е сцена. България е държава. И във върховете на нейната политика няма място за повече статисти.