Световният ден за безопасност на труда (по инициатива на ООН) се чества всяка година на 28 април. Той насочва към ангажираността с безопасността на работното място и съзнанието за измеренията и последствията от трудово-свързани инциденти и заболявания, за необходимостта от поставяне на безопасността и здравето на работното място на световен и национален дневен ред, да се даде подкрепа към националните усилия за подобряване на националните БЗРМ системи и програми, които да бъдат релевантни на международните (или най-високи в света) стандарти.
От 1950 г. Международната организация по труда и Световната здравна организация споделят обща дефиниция за трудово здраве. Тя е приета от обща МОТ и СЗО Комисия по трудово здраве на нейната първа сесия през 1950 и обновена на нейната 12-а сесия от 1995 г. Дефиницията е следната: „Трудовото здраве има следната цел: да поддържа най-висока степен на физическо, умствено и социално благосъстояние на работещите във всички професии; превенция по отношение на работещите към нарушаване на тяхното здраве, причинено от условията на техния труд; защита на работещите в тяхната заетост от рискове, произтичащи от негативни и вредни фактори по отношение на здравето, полагането и поддържането на работещия в работни условия, пригодени за физиологичните му и психически възможности, и, като цяло, адаптацията на работата към човека и на всеки човек към неговата работа“.
Целта на всички професионални здравни и свързани с безопасността програми е да се стремят към създаване на безопасно място за работа. Като вторичен ефект това има смисъл на защита за колегите, членовете на семействата, клиентите, близките общности или други членове на обществото, които могат да бъдат повлияни. Това е област, която може да включва взаимодействия между предметни области като трудова медицина, индустриална и трудова хигиена, обществено здраве, безопасен инженеринг, химия, здравна физика.