29 март е 88-ият ден от годината, затова е избран да бъде отбелязван като Световен ден на пианото, което има 88 клавиша.
Натискането на клавишите на пианото задвижва покрити с филц чукчета, които удрят по метални струни, след което се връщат в изходно положение, оставяйки струните да вибрират в своята собствена честота. Тези вибрации се предават на резонаторна дъска, която от своя страна преобразува енергията им в звук, който се разпространява във въздуха. При освобождаване на натиснатия клавиш, вибрациите на струната се прекратяват от специален демпфер.
При нотирането на произведенията за пиано се използват басов (фа) и виолинов (сол) ключ.
Пианото се появява като продължение на поредица от по-ранни инструменти. Първите струнни инструменти, при които струните се удрят, като персийския сантур, се появяват още в Античността. През Средновековието са направени няколко опита за конструиране на клавишни инструменти с удряни струни, като най-ранният сред тях е колесната лира. През 17 век клавишни инструменти, като клавикордът и клавесинът, вече са широко известни. Докато при клавесина струните се дърпат от перца, при клавиркорда те се удрят от малки остриета. Продължителната употреба на клавесина довежда до постепенното развитие на конструкцията на кутията, резонаторната дъска, мостчетата и клавиатурата, която се предава и на ранните пиана.
Като музикален инструмент пианото се развива успоредно с развитието на инструменталната музика, писана за този инструмент. В това отношение може да се отбележи периодът от края на 17 век, когато пианото или неговите предшественици постепенно се еманципират и от съпътстващи (акомпаниращи) застават в центъра на соловите концерти на соловата инструментална музика. През този период особено важно е въвеждането на т. нар. „темпериран строй“, което впоследствие води до извеждането на пианото до статута на най-важен от гледна точка на музикалното образование и на теория инструмент, който на известно ниво трябва да познават всички музиканти.