На 24 март Православната църква почита паметта на преподобни Захария – ден, който съчетава духовна значимост и народни традиции в навечерието на един от най-светлите християнски празници – Благовещение. За мнозина това е повод за празник, но и време за смирение и вътрешна подготовка.
Според църковните източници свети Захария е живял през IV век в Египет. Той е син на християнина Карион, който се оттегля от светския живот и приема монашество, като взема със себе си и сина си. Още в млада възраст Захария поема по пътя на духовното служение и се отдава на строг аскетичен живот в пустинята.
Въпреки младостта си, той печели уважението на монашеската общност със своята мъдрост. На въпроса какво означава истински духовен живот, отговарял, че той се гради върху смирение и постоянно следване на Божиите заповеди.
Животът му е пример за крайно себеограничение – хранел се единствено със сурови растения и билки, и то веднъж дневно след залез. Този начин на живот го превръща в една от почитаните фигури сред египетските монаси.
В народните вярвания денят преди Благовещение е свързан с редица забрани и обичаи. Смята се, че следобед не бива да се извършва тежка работа, нито да се чисти, пере или шие. Нарушаването на тези правила се приема като лош знак.
Съществува и поверието, че не е добре да се ходи на гости или да се приемат външни хора у дома, за да се запази спокойствието на семейството преди настъпването на празника.
На този ден празнуват имен ден всички, които носят имената Захари, Захария, Зарко и Хари.