Преди точно 80 години на днешната дата 10 януари САЩ и Англия извършват най-разрушителната бомбардировка над София.
Материалните щети достигат астрономическата сума 24 млрд. лева. Демократът Чърчил посреща данните от разрушителните бомбардировки над България с думите: “Отлично!”.
На 10 януари се навършват 80 години от една от най-зловещите и кръвопролитни бомбардировки на София по време на Втората световна война. Тогава е извършена първата комбинирана, т.е. дневно-нощна атака над столицата.
Загиват 750 и са ранени още над 700 души – предимно цивилни, мирни граждани и много по-малко военни. Нанесени са тежки удари на над 900 сгради, половината от тях са напълно разрушени.
Върху столицата са хвърлени над 1700 бомби, стотици са загиналите и ранените, предимно цивилни граждани. Разрушенията са многобройни.
През деня американски бомбардировачи извършват рейда, а през нощта – британски самолети.
България се включва във войната на 1 март 1941 г. на страната на Германия, като се присъединява към Тристранния пакт (договор, подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин (Германия) от Германия, Италия и Япония).
През август 1943 г. британският премиер Уинстън Чърчил и президентът на САЩ Теодор Рузвелт дават началото на операция „Приливна вълна“, чиято цел е да се неутрализират съюзниците на Германия – Румъния и България, и да ги принуди да капитулират.
Над териториите на двете държави започват системни бомбардировки. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения.
Бомбардировката от 10 януари е първата комбинирана, т. е. дневно-нощна атака над града. Срещу 180 бомбардировача, охранявани от 100 изтребители, противовъздушната отбрана на София изпраща едва 39 изтребители.
Според официалното комюнике на Министерството на войната военновъздушните сили на България губят един самолет, свалени са 31 съюзнически самолета.
Общо над града са хвърлени 1784 бомби. Загиват 750 души, ранени са 710, разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, включително е засегнат Народният театър „Иван Вазов“.
Страшният 10 януари 1944 г.
Отминават коледните празници в студена и затъмнена София.
Идва мразовитият и слънчев 10 януари 1944 г.
Около 12,30 ч. на обед формация от около 200 американски бомбардировача В-17 и В-24 е на подстъпите към София.
Съпровождат ги не по-малко от 100 двукорпусни изтребителя Р-38 “Лайтнинг”.
Бомбардировачите нанасят удар по София в 12,35 ч., а в 22 часа през нощта 80 британски бомбардировача “Лелингтън” повтарят удара и хвърлят нови 1000 бомби предимно в източните квартали.
Убити са 750 души, ранени са около 700.
Напълно са разрушени 3304 сгради, частично – 427.
Съобщителната и водоснабдителна мрежа са прекъснати, пламтят южното крило на Народния театър, сградата на БАН, съседните здания….
Това е първата съвместна дневно-нощна атака, при което английската авиация атакува през нощта, а американската, която има по-добро изтребително прикритие – през деня.
Дневната е извършена от 330 американски самолета.
Градът е атакуван от два американски бомбардировъчни полка В-24 и В-17 „Флаинг Фортес“ – около 220 бомбардировача и 110 изтребителя „Лайтнинг“.
Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“.
Потвърдено е участието на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning.
Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета – 43 български от 6-ти изтребителен полк и 30 немски изтребителя.
От софийските летища се вдигат – 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G[47] и от Карлово едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев.
На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел.
От ПВО са изстреляни 1958 снаряда. Във въздушния бой са свалени от българите 6 „летящи крепости“ и 5 изтребителя, немците свалят още 3 бомбардировача, защитниците на София дават 2 жертви – загива подофицер Симеон Михайлов /самолетът му внезапно полита към земята и се разбива при с. Мало Бучино, вероятно загуба на съзнание поради тежък синузит/ и германският изтребител кап. Герхард Венгел, убит край Радомир в бой с няколко вражески изтребителя.
Ранени са още 3-ма немски летци: оберлейтенант Роберт Мюлер и .оберфелдфебел Калвайт, унтерофицер Холткьотер. [48] В 22 часа същата нощ София е нападната от още около 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия противникът успява да нанесе още поражения на града.
В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710.
Тежко ударени са 3731 сгради – разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784.
Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация.
До 16 януари 300 000 жители напускат града.
Българите обаче карат самоуверения в огромното си числено превъзходство противник също да плати най-тежка цена.
Командирът на 3/6 изтребителен орляк капитан Чудомир Топлодолски с хората си се врязват в армадата и за броени минути са свалени три P-38G Lightning, а в хода на преследването на още осем напускат района, прочертавайки небето с димните си следи, един от бомбардировачите е „прошит“ от точния огън на поручик Цвятко Загорски, отделя се от групата и се разбива в околностите на село Радибош, а Девоатините атакуват фронтално, резултатът от „кавалерийската“ им атака е – още три бомбардировача започват да димят, стараейки се да запазят мястото си в бойния ред, който вече не съществува.
В-17F „летяща крепост“ с командир поручик Финч е с най-много поражения и се разбива край с. Кладница, Пернишко.
Първата вълна американски бомбардировачи не издържа и обръща курса към Италия, като увлича след себе си и останалите екипажи.
Бомбите им са хвърлени без необходимото прицелване с явното желание да се напусне небето над София колкото се може по-бързо.
Би Би Си, съобщава, че 31 американски самолета не се завръщат в базите си след „мисията“ над Царство България.
На 24 януари е предприето ново нападение над София, но в този ден природата е на страната на софиянци.
Цялото Софийско поле е потънало в дебел слой мъгла.
Самолетите на 15-а въздушна армия на САЩ не разполагат с уреди за сляпо бомбардиране, каквито имат нощните бомбардировачи на Кралските военновъздушни сили (RAF).
И след като се въртят над Витоша в продължение на 45 минути, бомбардировачите поемат в различни посоки.
Една група бомбардира Скопие, тогава на територията на Царство България.
Друга формация от 84 бомбардировача удря Враца. Загиват 124 и са ранени 250 врачани.
Изтребители слизат ниско и обстрелват града с бордното си оръжие. Бомбардирани са и други селища в Северна България. Общо над страната са пуснати около 800 бомби.
След известно затишие бомбардировките са подновени в нощта срещу 16 март от британска тактическа бомбардировъчна група. Тя спуска върху централната част на столицата около 4000 запалителни магнезиеви бомби, предизвикали над 70 пожара.
През нощта следва втори удар по цели в района на Централна жп гара и в района на кв. Лозенец.
Разрушени са 45 и са засегнати 13 сгради и постройки, като жертвите се изчисляват на 19 убити и 76 ранени. Най-убийственото и мощно нападение
В ясния безоблачен ден на 30 март следва най-жестоката бомбардировка. Бомбардировъчна формация, имаща задачата да бомбардира София, е от около 450 бомбардировача “Либерейтър”, “Флайнг фортрес”, “Митчел” и “Халифакс”. Те са придружавани от 150 изтребителя “Лайтнинг”. Пуснати са 3000 разрушителни и голям брой запалителни бомби, сринати са 3575 сгради.
Загиват 139 души, пламват над 2000 пожара.
Дълго догарят зданията на Народния театър, Министерския съвет, Министерството на правосъдието и финансите, Народната библиотека, хотел “България”, Държавната печатница, Светия Синод и други “военни обекти”.
В пепелища тънат бул. “Дондуков”, ул. “Търговска” (днес “Пиротска”), ул. “Мария-Луиза”, ул. “Клементина” (днес бул. “Ал. Стамболийски”), ул. “Леге”, площад “Батенберг”…
Зловещата равносметка: – Хвърлени са 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Част от тях са със закъснител, за да избухнат по-късно, когато хората са напуснали скривалищата.
Използвани са и бомби във вид на играчки и писалки, предназначени да убиват и осакатяват деца.
Загиват над 2477 души, 99 на сто от които са цивилни граждани, жени и деца. Ранените са двойно повече.
Разрушени са над 12 000 сгради.
Изсипаният над столицата 4350-тонен бомбен товар срива близо 1/4 от сградния ѝ фонд.
Материалните щети достигат астрономическата сума 24 млрд. лева. Демократът Чърчил посреща данните от разрушителните бомбардировки над България с думите: “Отлично!”.
Изсипаният над столицата 4350-тонен бомбен товар срива близо 1/4 от сградния ѝ фонд.
Материалните щети достигат астрономическата сума 24 млрд. лева. Демократът Чърчил посреща данните от разрушителните бомбардировки над България с думите: “Отлично!”.