Днес отбелязваме Великден – Възкресение Христово. Този ден Господ е сътворил – да се зарадваме и развеселим в него! Това е един от молитвените призиви в Празника на празниците, както се нарича Възкресение Христово. Поради величието на този празник той е наричан още Великден. А по подобие на юдейския празник (след който Христос възкръснал) носи и името Пасха. Имен ден на Великден празнуват Велико, Величко, Велика, Величка, Велин, Велина, Велко, Велка. За християните това е най-големият празник, за който подготовката трае седмици наред – както се готвим да посрещнем скъп на сърцето ни гост. Подготовката на тялото за празника е чрез пост, а на душата – чрез молитва и духовна нагласа към смирение и покаяние, върху които трайно се гради любовта към ближния, към хората около нас. Основният поздрав за Възкресение Христово е „Христос воскресе!“ (Христос възкръсна!) и отговорът е „Воистину воскресе!“ (Наистина възкръсна!). А основната празнична песен на Великден е „Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав“ („Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си порази смъртта и на тези, които са в гробовете, дарува живот“). Богослужението за Възкресение Христово започва в полунощ. Това отговаря на сведението от евангелията, че през нощта на Възкресението Божи ангел дошъл и отстранил камъка от входа на изсечения в скалата гроб. Войниците, поставени да пазят гроба, били заслепени от сиянието на ангела и поразени паднали на земята. Призори в този трети ден от смъртта на Христос дошли някои от жените, Негови последователки, за да помажат според обичая тялото Му с миро (затова наричани и мироносици), но намерили гроба празен. Христос възкръснал с тялото Си, което било преобразено и материални прегради не можели да го задържат. После дошли двама от апостолите, Йоан и Петър, и също установили, че гробът е празен. Тези първи свидетели на Възкресението по-късно стават най-достоверните проповедници на Христовото учение. Христос воскресе! Традицията повелява в украсата за празника да се включат червени и бели яйца. Приготвят се по няколко великденски обредни хляба – един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини. На празника деца и възрастни се сборват с червени яйца, като гледат чие ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината. Според народната традиция Великден символизира възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.