На 4 май 1903 г. пада убит Георги(Гоце) Делчев. България губи един от своите най-значимите български революционери— смятан за наследник на Васил Левски. Делчев е водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Роден е в Кукуш, днес Килкис, Гърция, през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви, като неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са революционери от ВМОРО. Завършва българско униатско начално училище, а след това българска екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.
През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. В резултат, решава да се бори за свободата на Македония, като за изграждането на революционна организация смята да използва вече изградената образователна мрежа на Българската екзархия. През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 година.
В Щип, Гоце Делчев се среща повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските македоно-одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи.
От есента на 1896 г. той става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско като достига и до Неврокопско. След това става задграничен представител на организацията в София. Като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Същевременно като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония и изиграва основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия и за снабдяването на организацията с оръжие и пари.
Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези региони са разделени на революционни окръзи.
На 3-ти срещу 4-ти май 1903 г., четата на ВМОРО на път за среща с ръководителите на Серски революционен окръг е обкръжена и при опит да я изведе от селото Гоце Делчев и Димитър Гущанов падат убити. Каквото и да кажем за дейността на Гоце, ще бъде малко. Благодарение на усилията му, ВМОРО се сдобива със своята четническа институт, привлича в редиците си способни войводи и разгръща активна дейност в Одринска Тракия. Делчев остава завинаги в сърцата на македонските българи.
След убийството, предводителят на потерята Хюсеин Тефиков(който е съвипускник на Делчев от Военното училище) забранява да се гаврят с труповете им. Останките на Гоце Делчев и Димитър Гущанов за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт. След това те са погребани в общ гроб в село Баница. Междувременно през Междусъюзническата война от 1913 година родния град на Гоце Делчев Кукуш и лобното му място – Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението им е прогонено в България. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков, като първоначално са в Ксанти, после в Пловдив, а накрая са транспортирани в София. До 1946 година те се пазят в урна от „Илинденската организация“.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск от ФНР Югославия и директно на СССР, БРП (к) предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на започналата Културна автономия на Пиринска Македония. Въпреки че първоначално премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за „…един българин без значение за освободителните борби“, костите са приети в Народна република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас, където са и днес.“
След 1948 година България постепенно започва да се връща към старата си теза, че македонците са българи, но в Югославия историографията вече приема Гоце Делчев за македонски национален герой.
Самият Делчев определя себе си, както и славянското население в Македония и Одринско, като българи. Приблизителна характеристика за неговите променящи се политически възгледи дават следните мисли:
„ Гръцките свещеници и учители са пречка за нас. Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне да отхвърлим османската власт. “
„ Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество. “
„ Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на този въпрос. Една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония. Ето защо народите, населяващи тия две области, трябва сами с общи усилия и жертви да извоюват своята свобода и независимост в границите на една автономна Македоно-Одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрепа на България и на Великите сили „
В писмо до Никола Малешевски, Гоце Делчев пише:
„Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…“
Официалната гледна точка в България определя Гоце Делчев и всички останали революционери от ВМОРО като етнически българи. Днес Гоце Делчев се разглежда като национален герой в България, в която той е считан за един от най-великите революционери, дали живота си за да освободят Македония и Одринска Тракия.
На Гоце Делчев са кръстени град Гоце Делчев и селата Ново Делчево и Делчево в Пиринска Македония, Царево село във Вардарска, хребетът Делчев (Delchev Ridge), връх Делчев (Delchev Peak) на остров Ливингстън, Антарктида, както и най-високият връх на планината Славянка – Гоцев връх. От Памет Българска припомняме, че името на героя носят още улици и квартали в много градове в България и Северна Македония.
През 1986 г. е започнат, а през 1987 г. е завършен мемориалът на рода на Гоце Делчев, който се намира в двора на черквата „Въведение Богородично“ в Благоевград. На 4 март 1990 г. там тържествено са препогребани костите на бащата на Гоце Делчев – Никола Делчев (починал през 1920 година) в знак на почит и признателност на Делчевия род.
Поклон!