На 7 февруари 1900 година си отива от този свят огорчен и унищожен от новата власт Петко Кирков ( Киряков), известен още като Капитан Петко войвода. Излязъл като хайдутин още на 17 годишна възраст той доживява в края на живота си да лежи в „новите“ зандани вкаран там от онези, които са грабнали властта, благодарение на неговата борба, яхнали са неговия живот и идеали и най-мръсно и разбойнически са се възползвали от тях.
След това, когато идва време за крадене и усвояване на новото време и новата държава Спас Турчев, разбойник, който Капитан Петко преди години е заловил, буквално съсипва живота на великия българин. Защо ли? Защото вече е във властта като управител на Варна. Може и го прави. И тогава стадният елемент е питал „Ама, при турците по-добре ли беше?“, „Вие да не би да искате да се върнат турците?“, „Дайте и малко толеранс на тая власт, да покаже какво може!“ Накрая властта показва какво може и месеци наред героят лежи в тъмница и е измъчван от „своите“.
През февруари 1900 година разклатеното от мъченията и униженията здраве на великия българин не издържа. Отива си от този свят точно преди 122 години. Историята е странно нещо. Има навика да се повтаря непрекъснато, а човешкият фактор от своя страна има навика да не я помни. И така година, след година и век след век все едно и също.