На 13 март имен ден празнуват всички, които носят името Никифор и което означава – победоносец.
В Антиохия (Сирия) живели презвитер на име Саприкий и един обикновен човек на име Никифор. Дълги години те били като братя. Но в един момент дотолкова се скарали, че вече не искали дори да се виждат.
Но Никифор разбрал, че тези отношения не са добри и затова пратил свои приятели при Саприкий, за да му поискат прошка от негово име. Но Саприкий не му простил. След известно време Никифор отново изпратил приятелите си да му искат прошка, но отново без резултат. Последният за трети път изпратил своите приятели и за трети път Саприкий не му простил. Никифор сам отишъл при него, умолявал го, паднал на колене и искал прошка, но Саприкий пак не му простил.
Настъпили гонения срещу християните и Саприкий бил отведен на съд при управителя. Той безстрашно изповядал пред него вярата си. Управителят поискал от него да се отрече от Христа, като принесе жертва на идолите, но Саприкий отказал. Подложили на го мъчения, но и те не могли да го склонят да се отрече от вярата и той бил осъден на смърт чрез посичане с меч.
Тръгнали да водят свещеника към неговата екзекуция, но изведнъж шествието било спряно от Никифор. Той се хвърлил в нозете на Саприкий и започнал да го умолява: “Прости ми!” Но дори и тогава, Саприкий не му простил. И продължил към мястото, определено за наказанието му. Никифор бягал след него и го умолявал да му прости.
Но Саприкий бил непреклонен. Довели го до мястото за наказание. Екзекуторът вдигнал меча си и му заповядал да преклони глава. Саприкий го попитал:”За какво искаш да ме накажеш?””Защото не искаш да принесеш жертва на идолите” – отговорил екзекуторът. “Ще принеса” – заявил неочаквано Саприкий, отказвайки се от вярата си. Тогава Никифор паднал в нозете му:”Опомни се, възлюбени брате! – увещавал го той. – “Не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел чрез много страдания!” Но Саприкий не го послушал. Тогава Никифор казал на войниците:”Аз съм християнин, накажете мен със смърт вместо него”. Така Никифор загинал на мястото на своя скъп приятел Саприкий, който в момент на слабост и страх се отказал от вярата си. Божията благодат го била напуснала, защото не склонил да прости на Никифор.